— Радвам се, че поне това разбра.
— Наистина го разбирам. Положението е лошо и ще се влоши още повече, преди кризата да отмине, но всичко това тук… — той направи жест, който обхващаше всичко наоколо. — Какво смятате, че можете да постигнете?
— Събираме се всички заедно и изказваме позицията си.
— Изказвате позицията си? Срещу какво? Срещу нещата, които са си били така открай време? Защото нищо няма да се промени.
Моли се раздвижи, зае поза, сякаш се приготвяше за бой, и впери поглед право в очите му:
— Кажи ми, защо наистина дойде тук тази вечер?
Ноа въздъхна и се отпусна назад:
— Предполагам, че просто исках да те опозная по-добре.
— Е — отвърна тя, — вече видя това безсмислено събрание, тази объркана жена на сцената и тези заблудени хора. Това съм аз. Вече ме познаваш.
При тези думи тя си събра нещата, стана от масата и го остави да седи сам с бирата си.
Глава 11
Ноа съвсем загуби сметка колко бири беше изпил, падаше се горе-долу по една бира на всеки от специално поканените оратори. За кратко дори се поколеба дали да не почне игра на надпиване със самия себе си. Условието беше да изпива по една бира всеки път, когато чуеше някоя от мръсните думи прогресивен, социалист или глобализъм, но в такъв случай щеше да се озове пиян под масата само след няколко минути. Всички речи бяха различни, но същността им бе все една и съща. Дребните различия бяха основно в две насоки — кой е виновен за ужасното състояние, в което се намира страната, и какви действия трябва да се предприемат.
Продължаваше да седи самотен на масата до сцената. Нямаше никаква причина да остане след като Моли се разсърди, но просто не можеше да събере сили да стане и да си тръгне. Освен това ядът, който трупаше в себе си, подхранван от количеството изпита бира, го караше да се чувства по-добре в тази ужасна вечер.
Тълпата около него започна да се разпръсва след края на поредното музикално изпълнение. Ноа се надяваше да зърне някъде келнерката и да й поръча още една бира, но вместо нея до масата му се приближи огромният брадат мъж, с когото се беше запознал по-рано. Холис, чието фамилно име така и не разбра, направи знак към свободния стол срещу Ноа. Доколкото можеше да се разбере по онази част от лицето му, непокрита с четинеста брада, питаше дали столът е свободен.
— Заповядай, седни — покани го Ноа любезно.
Столът изглеждаше като куклена играчка до този огромен, добросърдечен гигант, но все пак издържа, когато Холис се отпусна върху него.
— Чудя се защо реши да седнеш при мен, след като можеш да избереш между стотина други, които със сигурност са по-приятна компания.
В този момент келнерката дойде, остави нова бира пред Ноа и бутилка кока-кола пред Холис. Той я изчака да си тръгне и след това отговори:
— Ами, просто ми се видя някак тъжен.
Точно тогава, като че ли за да развали още повече настроението на Ноа, на сцената се качи главният оратор за тази вечер — знаменитият Дани Бейли. При появяването му зазвуча хевиметъл, а публиката започна така бясно да го аплодира, че чашите на бара задрънчаха.
— Здравей, Ню Йорк! — изкрещя Бейли и съвсем заприлича на застаряваща рок звезда на поредния си прощален концерт.
Той насочи микрофона към тълпата, която му изрева в отговор, но не направи никакъв жест, с който да я накара да замълчи. Напротив, невъобразимият шум продължи още цяла минута, докато той спокойно извади лист хартия от джоба си и отново взе микрофона.
— Благодаря ви, искрено ви благодаря. Мога да слушам аплодисментите ви цяла нощ. Я да ви чуя, вие ли сте моите хора? Как можем да разпознаем кога един политик лъже? — попита той и отново насочи микрофона към публиката.
— Когато си мърда устните! — изрева тълпата в отговор.
— Точно така — потвърди Бейли. — Забележете какви имена измислят на законите, които гласуват, без дори да са ги прочели. Ако го нарекат Патриотичен закон, значи не след дълго ще започнат да го използват, за да преследват нас, истинските патриоти. Когато говорят за „нет неутралитета“, те всъщност искат да го използват, за да неутрализират враговете си. „Доктрината за справедливост“ на практика има за цел несправедливо да постави свободното слово под правителствен контрол и така да обезсмисли правата, дадени ни от Първата поправка на Конституцията. Имиграционната реформа, здравната реформа, моля ви, не си правете никакви илюзии, когато говорят за реформиране, те всъщност имат предвид трансформиране. И веднага ми идва наум въпросът „В какво се опитват да ни трансформират?“ Дали искат да направят страната ни по-добра, по-силна и по-свободна? Или да я превърнат в място, където хората могат по-лесно да бъдат контролирани, експлоатирани и манипулирани?