— По дяволите, точно така е! — изкрещя един мъж от тълпата.
— Добре, добре, чудесно разбирам какво имате предвид. Можете да имате шанс, ако съберете достатъчно гласоподаватели, които да променят нещата. Но противниците ви лесно ще се справят с това. И сега ще ви покажа как.
Ноа посочи с ръка един едър мъж близо до бара.
— Можете ли да прочетете надписа върху фланелката на онзи човек? Вероятно тази фланелка е била ушита в Бангладеш от някое десетгодишно момиченце, което работи по шестнайсет часа на ден. Хей, пич, обърни се да видим надписа, нали се гордееш с него? „Роден в Съединените еврейски щати“. Ако това не е истински агент-провокатор, то враговете ви веднага трябва да го наемат. Заради такива като него не се страхувам да ви кажа неща, които би трябвало да запазя в тайна. Кой би повярвал и на една ваша дума, ако сред редиците ви има хора като него? При всяко ваше събиране, ако имате късмет пресата изобщо да ви удостои с внимание, снимките на такива като него ще бъдат отпечатани на първа страница. И ако се интересувате защо не можете да имате допирни точки с останалите деветдесет и седем процента от американските граждани, то е защото позволявате да ви идентифицират с хора като него. Поставянето на етикети също върши чудесна работа — продължи Ноа, като сочеше различни хора от множеството. — Тук има един, който не вярва, че Обама е роден в Щатите; двама представители на движението „Истината за 11 септември“; двама привърженици на конгресмена Рон Пол; един крайнодесен екстремист; един умерен консерватор; един бял расист; един защитник на легализирането на марихуаната; трима поддръжници на „Ти Парти“, а оня мъж там е черешката на сладоледа — той отрича съществуването на Холокоста. Изключително лесно е всички да бъдете представени в такава светлина, че нито един човек с капка здрав разум да не иска да има нищо общо с вас. А и за какво ли би му притрябвало? В новините вие всички ще сте представени като видиотени, невежи, параноични, неграмотни, зли расисти, които вярват във всякакви конспиративни теории за контрол върху съзнанието. Ето по този начин не ви оставят да съсредоточите вниманието си върху наистина важните проблеми. А промените в обществото, които вие толкова искате да разобличите, се извършват буквално под носа ви. Можете да си стоите тук и да си приказвате колкото си искате, но с това няма да промените абсолютно нищо. Никой във Вашингтон не ви уважава. Напротив, присмиват ви се. Твърдите, че искате революция? И вярвате в Конституцията, която жената размахваше преди малко? Тя ви дава правото да изразите бунта си при всички следващи избори. Осъзнавате ли, че само след няколко седмици всички места в Камарата на представителите ще бъдат свободни и могат да бъдат заети от всеки, който може да се пребори за тях? Както и за мястото на президента. И на една трета от Сената. За да влезете в Конгреса, са ви необходими около петнайсет процента от гласовете. Лесно можете да обърнете палачинката и да оставите настоящите управници без работа. Но това няма да се случи и знаете ли защо? Ще ви кажа. Ще изберете нов президент, но корупцията само ще се увеличи. Над деветдесет процента от членовете на Конгреса, а това са хора, които лобистите буквално държат в джобовете си, ще бъдат преизбрани.
Тълпата го слушаше с напрегнато внимание, очевидно още не бяха наясно дали появата на Ноа не е част от шоуто.
— Това е, което имам да ви кажа — завърши той. — Ако някой иска да се бие с мен, да знае, че излизам навън, за да чакам колата си. Честно казано едно сбиване би било чудесен завършек на днешното събиране.
Хората започваха неуверено да ръкопляскат и да коментират помежду си, докато Ноа слезе от сцената, грабна мокрите си дрехи, остави няколко банкноти на масата и се отправи към вратата. Чу зад гърба си гласа на Дани Бейли, който отново бе взел микрофона и се опитваше да привлече вниманието на тълпата, за да продължи речта си от там, откъдето беше спрял.
Ноа почти беше стигнал до вратата, когато усети една ръка върху рамото си. Обърна се и видя пред себе си жената, която бе държала реч по-рано вечерта — майката на Моли.