— Чудесна реч изнесе, особено като се има предвид, че не се беше подготвил предварително — отбеляза тя.
— Така е — съгласи се Ноа. — Идва ми отвътре. Вижте, не исках да ви засегна по никакъв начин.
— Няма нужда да се извиняваш — тя го гледаше мило, а в интелигентния й поглед се долавяше същият загадъчен блясък, който така безнадеждно го беше привлякъл към дъщеря й. — Според мен между нас има повече общи неща, отколкото предполагаш.
Зад тях Дани Бейли говореше разпалено, перифразирайки една от известните речи на първия губернатор на свободна Вирджиния, Патрик Хенри. По всичко личеше, че аудиторията се беше възстановила от отрезвяващата реч на Ноа и отново бе започнала да изпада в екстаз. Може би причината бе в напредналия час и агресията, вследствие на изпития алкохол и натрупаната омраза, но нещата в залата започваха да загрубяват.
Ноа потърси Моли с поглед, но не успя да я открие сред гъстата тълпа. Двама яки мъже бяха застанали пред вратата и цялото им поведение подсказваше, че пътят навън е затворен.
— Виждали ли сте дъщеря си?
— Да, преди няколко минути.
— Мисля, че трябва да се измъкваме от тук — заяви Ноа и подхвана жената за лакътя. — Веднага.
В дъното на залата светеше табела с надпис „авариен изход“ и въпреки че вероятно можеше да се излезе и от друго място, Ноа реши, че това е най-подходящото.
Придвижваха се бавно. Гласът на Бейли продължаваше да гърми, тълпата крещеше, но в главата на Ноа имаше само една мисъл — да се махаме от тук, преди да се е случило нещо лошо, защото това неминуемо щеше да стане.
— Хайде да не се залъгваме вече — продължаваше Бейли. — Направихме всичко възможно, за да предотвратим наближаващата буря. Никой обаче не чу гласа ни. Времето на надежди за промяна и молитви за мир отмина. Ако правителството не отговори на исканията ни и не направи онова, което е редно, ако продължи да нарушава клетвата си да защитава Конституцията, не ни остава нищо друго, освен да се вдигнем на оръжие и Господ да ни е на помощ! Питам ви: Ако не сега, то кога? Кога ще станем по-силни? Следващата седмица? Догодина? Ще бъдем ли по-силни, когато ни отнемат оръжието и на всеки ъгъл застанат ченгетата и наемните главорези на правителството, за да ни принудят да спазваме полицейския час? Не! Ако войната е неизбежна, то нека ние определим правилата, по които ще се води.
Ноа почти беше стигнал до вратата, но изведнъж спря, все още не бе успял да зърне Моли. Докато си пробиваха път през тълпата, беше пуснал ръката на майка й и тя бе изчезнала.
— Вече не можем да говорим за мир! — крещеше Бейли от сцената. — Харесва ли ви, или не, войната започна!
Ако определим събитията от следващите секунди като мъгляви, ще излезе, че всичко, което стана по-късно, беше объркано и неясно, а това съвсем не бе така. Всичко се случи като на забавен каданс, като в онези изящни снимки, в които капката мляко попада в купичката с овесени ядки или изстреляният куршум едва лизва ръба на картата за игра. Ноа видя всичко съвсем ясно, но изобщо не успя да реагира.
В ръката на човека до него, когото Моли по-рано тази вечер беше описала като нов член на организацията й, се появи стоманено сив пистолет, който веднага беше насочен към сцената. Нещо проблесна и последва гръм като от фойерверк или от спукана книжна кесия, после още един и още един и тълпата се разбяга встрани от стрелеца. Последваха писъци и паника, и искри от счупения прожектор над сцената. Задната врата се отвори широко и през нея нахлуха облечени в черно полицаи. Разнесе се остра миризма на лютив сос и препарат срещу насекоми, а в другия край на залата настъпи хаос, докато още един взвод за борба с масовите безредици нахълта в кръчмата.
Ноа беше притиснат от тълпата, която се мъчеше да излезе, и след малко бе избутан в центъра на залата. И тогава на около пет метра пред себе си видя Моли — един огромен мъж в черни дрехи я беше повалил на пода, държеше я за косата, а с другата си ръка болезнено бе извил ръката й зад гърба. Ноа чу приглушен вик, последван от звука на електрошоковата палка. Извърна се и видя едрия мъж, с когото се беше запознал по-рано, Холис, да се гърчи безпомощно на пода, а палката все още беше допряна до гърдите му.
Друг мъж в черно, чието лице не се виждаше зад затъмнения визьор на каската, вдигна огромната си палка, готов да я стовари върху главата на беззащитния мъж на пода.