В тази странна и бавна поредица от ярки картини се промъкна една мисъл, която му бе хрумнала по-рано през деня. През по-голямата част от времето изобщо не се променяме и после, когато настъпи повратен момент, израстваме изведнъж. Следващите събития щяха да се превърнат или в един от тези ужасни повратни моменти, или щяха да бъдат последната му, но най-голяма грешка, допусната през тази злощастна нощ. Нямаше никакво значение какво точно щеше да се случи, жребият бе хвърлен. Само защото през целия ден се бе носил в неясната сива зона между доброто и злото не означаваше, че не може да ги различи едно от друго.
Времето възвърна обичайния си ритъм и Ноа усети прилив на енергия. Докато мъжът в черно стоварваше палката си върху главата на нещастника, Ноа се протегна и сграбчи китката му с неочаквана сила, придобита от многото упорити тренировки под надзора на личния му треньор в „Медисън скуеър клъб“. Вярно е, че никога не знаеш кога коремните преси могат да се окажат изключително полезно занимание.
Не последва никаква борба. Мъжът срещу него впи поглед право в очите му. Може би той самият изживяваше някакъв повратен момент. Първо го изгледа с изненада, след това с недоумение и накрая, въпреки набора от оръжия, висящи на колана му, и подкрепата на трима колеги, притекли му се на помощ, със страх.
Мигът е само миг, отлита незабавно. Ноа усети първия жесток удар отзад в главата си, вероятно последва и втори. След това настъпи непрогледен мрак.
Глава 13
Отвори очи и я видя надвесена над него.
Множеството най-разнообразни болки, които изпитваше, го убедиха, че образът й не е плод на въображението му. Главата му лежеше в скута й, а Моли бе обвила ръце около него, докато препълненият полицейски микробус подскачаше по неравните улици на път към центъра на града.
Полицейски микробус!
— Здрасти — каза тя.
— Здравей.
Светлината от синьо-бялата флуоресцентна лампа беше силна и неприятна. Извърна глава и моментално усети остра болка в гърба си, сякаш оса го беше ужилила право в гръбначния мозък. Задната част на микробуса беше претъпкана с хора, между които той бегло разпозна някои от присъствалите тази вечер в кръчмата. Повечето стояха изправени, но някои, също като него, бяха полегнали, очевидно изпитвайки физическо страдание.
Ноа отново вдигна очи към Моли:
— Какво се случи…
Тя докосна устните си с пръст и му направи знак да замълчи. Тогава той забеляза, че китките й са вързани с найлонови ленти.
Микробусът се наклони и спря рязко, задните врати се отвориха, някой го дръпна силно и го извлече на улицата. Новинарските екипи и репортерите вече бяха пристигнали и ги чакаха готови да предават от мястото на събитието. Прожекторите бяха включени моментално и кореспондентите на местните и национални медии започнаха да крещят в стремежа си да зададат въпроси, а операторите се блъскаха, за да заснемат сцената отблизо. Ноа едва се държеше на краката си, когато заедно с останалите бе строен в редица и подкаран към полицейския участък.
След като репортерите останаха отвън, последва поредица от обискиране и претърсване, придружени от резките заповеди на полицаите, докато накрая се чу изщракването на металната врата и всички бяха заключени в килии.
Ноа беше вкаран в една от многото килии в огромното помещение, в които можеха да се поберат над триста души. Разбира се, всички присъстващи бяха мъже, жените бяха откарани някъде другаде. Повечето от хората около него бяха от присъствалите на събранието. Имаше и други, явно добре запознати със системата, които са били задържани по-рано през деня за различни провинения като скитничество, проституция и нарушаване на обществения ред в пияно състояние.
С пристигането на задържаните от кръчмата килиите бяха изпълнени до краен предел. Повечето от хората бяха изпаднали в шок и мълчаха, но имаше и такива, които се държаха предизвикателно — крещяха, предизвикваха сбивания, дразнеха охраната, искаха да разговарят с адвокатите си, с майките си или с всеки друг, който би могъл да им помогне.
Ноа беше един от последните, вкарани в килията, затова се озова най-отпред, опрян в решетките. Все още му се виеше свят и много му се искаше да седне, но беше притиснат отвсякъде, все едно пътуваше в градския транспорт в най-натоварения час.
След малко съзря нещо, което така и не успя да си обясни. Вероятно имаше някаква грешка. Мъжът, който беше стрелял в кръчмата, беше изведен от съседната килия. Движеше се съвсем свободно, дори нямаше белезници на ръцете. Отправи се най-спокойно към изхода, придружен от един полицай.