— Не знам точно. Не мога да се накарам да го изгледам внимателно. Там тя се натиска с някакъв тип с дълга коса и ми се струва, че в един момент се разголва пред камерата.
— Струва ти се? Аз отлично бих си спомнила, ако има такова нещо.
— Виж, очевидно съзнанието ми го блокира. Все пак става въпрос за майка ми, нали така? Както и да е, години по-късно, в края на седемдесетте, тя все още имала каузи, за които се е борила, но като че ли най-вече се е наслаждавала на живота. Разбираш какво искам да ти кажа, нали? Не е имала големи амбиции. Живеела в малко апартаментче на север от Ню Йорк, а едно лято работила като сервитьорка в близкия курорт. Баща ми, или по-точно мъжът, който щял да ми стане баща, притежавал огромно имение на брега на езерото, близо до курорта. Между другото имението все още е негово. Една вечер я видял в ресторанта, поканил я да излязат и така станали нещата. Била шеметна любовна история. И така тя станала четвъртата или петата му съпруга, не съм много сигурен. Но след смъртта й той никога повече не се ожени.
— Значи всички сте живеели там заедно?
— О, не, за бога! Тя не искаше да се премести да живее в Ню Йорк, а той, разбира се, не можеше да остане в малкото градче, така че почти не се виждахме, освен по празниците. Не бяхме обикновено традиционно семейство, по дяволите. До шестата си година аз дори си мислех, че ми е дядо. Той е много по-възрастен от нея — замълча за малко, бяха му необходими доста усилия, за да се откъсне от спомените си. — Както и да е, тя почина от рак на белия дроб и тъй като баща ми не знаеше какво да прави с мен, ме взе при себе си.
В продължение на няколко минути в колата цареше пълна тишина.
— Хей — тя лекичко го тупна по рамото и го погледна право в очите, — имаш ли нещо против да седна до теб?
— Не, заповядай.
Макар и широки, седалките бяха за един човек, но тя премести чиниите и без всякакво притеснение се настани в скута му. Прегърна го с едната си ръка, постави другата на гърдите му и положи глава на рамото му.
— Мисля, че ще ми хареса да стоя така.
— Това изненадва ли те?
— Май да.
Той внимателно я обгърна с ръце, страхувайки се да не развали магията на момента, но това не се случи. Тя докосна ръката му и се притисна по-близо до него.
— Мисля, че и на мен ми харесва да си стоим така — каза той. — Но да те предупредя отсега, ако сваля всички защитни маски и ти ме нараниш, нали видя какво се случи с онези мутри тази вечер?
— Тогава ще ме цапнеш с всичка сила, така ли? — засмя се тя.
— Не се съмнявай.
Колата продължаваше да се движи. Разговорът вървеше лесно, обсъждаха различни неща, често сменяха темите. Когато стигнаха до „Деветдесета“ улица, шофьорът сви и след като набързо успя да убеди конния полицай да ги пусне, навлезе в „Сентръл Парк“. Беше абсолютно забранено моторни превозни средства да се движат в парка по това време на деня, но на такава кола трудно можеше да се откаже особено когато не знаеш кой пътува на задната седалка. Движеха се съвсем бавно, не само за да не пречат на хората, излезли да потичат и да разходят кучетата си. Никога изгревът на слънцето и паркът не бяха изглеждали толкова прекрасни и те не бързаха да си тръгнат.
— Ноа?
— Да.
Тя се протегна сънливо и се притисна още по-силно към него. След това въздъхна и го погледна право в очите:
— Ще ме заведеш ли вкъщи?
— Разбира се. Къде каза, че живееш, някъде към „Томпкинс скуеър парк“ ли?
— Не, искам да ме заведеш в твоята къща.
— Така ли? — Ноа примигна учудено. — Добре.
— След всичко, което се случи тази нощ, никак не ми се иска да остана сама.
— Разбирам те.
— Не ме разбирай погрешно, в предложението ми няма никакъв сексуален намек.
— Не е необходимо дори да го споменаваш. Такова нещо изобщо не ми мина през ума.
— Наистина ли?
— Не, всъщност, не е истина, но всичко е наред. Добре, ела да преспиш у дома без всякакви сексуални намеци. Имам стая за гости.
Ноа се свърза с шофьора и му нареди да ги закара в дома му.
— Чувствам се малко неудобно да ти го кажа — продължи Моли, — но просто трябва да знаеш, че не преспивам с човек, с когото току-що съм се запознала.
— Не преспиваш в сексуалния смисъл на думата ли?
— Точно така. Просто исках да бъда честна с теб. Това не е в характера ми.
— Разбрах.
— Не че никога не съм го правила. Или че не ми се иска да го направя — тя оправи обърнатата яка на ризата му и сложи глава на гърдите му. — Просто в живота си съм допускала грешки и съм твърдо решена да не ги повтарям отново.