След като се изкъпа и си облече пижамата, Ноа спусна щорите на прозорците, избра един роман от книгите, струпани върху нощната му масичка, легна в леглото и се зачете на светлината на нощната лампа с надеждата, че така ще заспи по-бързо.
Беше стигнал до средата на втора глава, когато откъм хола дочу слаб шум, поизправи се, погледна натам и видя Моли да наднича през вратата.
— Пак съм аз — каза тя.
— Здрасти — той остави книгата настрана, без да я затваря.
— Използвах телефона ти. Надявам се, че не възразяваш.
— Няма проблем. Чувствай се като у дома си.
— Обадих се, за да разбера какво е станало с Дани. Спомняш ли си го? Дани Бейли от кръчмата.
— Да. Споменът не е много приятен, но да, помня го.
— Никой не го е виждал сред нахлуването на полицията, а и не е бил с останалите в полицейския участък. Позвъних, за да разбера дали някой знае нещо за него.
— Предполагам, че никой нищо не знае.
Тя кимна.
— Убеден съм, че ще се появи отнякъде — заяви Ноа. — Достатъчно голям е, може сам да се грижи за себе си. Хайде, върви да си почиваш. По-късно пак ще се обадиш.
— Добре — съгласи се Моли, но продължи да стои до вратата.
— Имаш ли нужда от нещо? Още едно одеяло?
— Мога ли да дойда при теб?
— Разбира се — отвърна той и тя веднага се вмъкна в стаята.
— А, виждам, че си открила фланелката, с която играех лакрос. От десет години я търся.
— В училище лакрос ли си тренирал?
Избелялата фланелка, естествено, беше прекалено голяма за нея и тя я беше събрала отпред и вързала на кръста си. Погледът му веднага беше привлечен от голия й кръст, който се показваше над чифт негови стари тъмносини боксерки.
— По-често стоях на резервната скамейка — отвърна той.
Косата й беше спусната, мокра, лъскава и къдрава. Тя нежно докосваше рамената й, докато Моли се приближаваше към него.
— Странно, но тази фланелка изглежда много по-добре, отколкото си спомням.
Моли стигна до огромното му легло, покатери се в единия край, пропълзя на четири крака до него, след това с дълбока въздишка се отпусна на възглавницата му.
— Какво четеш? — попита тя.
Той й показа заглавието на книгата и след това я остави настрана.
— Мислех, че ще спиш в другата стая.
— Имаш ли нещо против да остана тук?
— Ни най-малко. Само дето ми напомня на онзи случай, когато леля Бет ме заведе в сладкарницата, но не ми позволи да си поръчам нищо сладко. И тогава нямах нищо против.
— Ако искаш, ще си тръгна веднага.
— Не, остани. Само се пошегувах. Обаче, моля те, постарай се да не се държиш секси.
— Благодаря.
При тези думи тя прокара ръка през косата си, протегна се, вмъкна се под завивките, обърна се на една страна, прехвърли ръката си през него и той усети хладната копринена кожа на краката й, допрени до неговите.
— Ето, виждаш ли? — обади се Ноа. — Точно това те помолих да не правиш.
— Само се намествам по-удобно — отвърна тя сънено и потрепери. — Студено ми е на краката.
— Добре, щом така искаш. Но нека те предупредя отсега, ти определи правилата, а в момента си играеш с огъня. Не забравяй, че и аз си имам свои правила и правило номер едно гласи — не дразни лъва!
— Ще бъда добро момиче — тя го хвана за яката на пижамата, придърпа се бавно към него, сякаш беше останала съвсем без сили след дългия изтощителен ден, целуна го леко по бузата и прошепна — Лека нощ.
— Лека нощ, Моли.
Ноа взе отново книгата и се опита да продължи да чете от мястото, докъдето беше стигнал, но след като осъзна, че препрочита един и същи параграф поне двайсет пъти, се отказа и я остави настрана. В защита на автора й трябва да кажем, че никаква измислена история не бе в състояние да задържи вниманието му след странните събития, които му се бяха случили през деня, нито да отвлече мислите му от прекрасното странно създание, което лежеше сгушено до него. Ноа изпитваше огромно удовлетворение само да слуша равномерното й дишане и да наблюдава как потъва в дълбок, спокоен сън. След малко и той изпадна в същото състояние, като засънува още преди напълно да се е отдал на съня.
Втора част
„Аргументът, че двете партии трябва да представляват две противоположни политически идеи, е абсолютно глупав. Точно обратното, двете партии трябва да бъдат почти еднакви, така че американските избиратели да могат при всеки следващи избори да се отърват от мошениците, без това да води до радикални промени в провежданата политика. Така на всеки четири години, ако е необходимо, едната партия може да бъде заменена с другата, която да бъде нещо ново и различно, но в същото време още по-енергично да продължи да следва почти същата политическа линия.“