Кърнс погледна часовника си. Седем и половина и ако можеше да се съди по шума отвън, обитателите на Гробницата вече се разбуждаха.
Шумът на подобни места е съвсем специфичен. Ако се намираш между обитателите, то той е заглушен от врявата, която хората около теб вдигат. Но отдалече всички тревожни гласове се сливат в един общ шум, който напомня на зловещ вятър — кънтящ, непрестанен вой, който се носи откъм килиите в определени часове на денонощието.
Докато чакаше, Кърнс извади от куфарчето си една голяма папка и я отвори на бюрото пред себе си. Това беше съкратената версия на досието на младия човек, с което ФБР разполагаше и с когото агентът щеше да се срещне след малко. Бяха го уверили, че мъжът по никакъв начин няма да се окаже костелив орех, особено тази сутрин, след като специално е бил изпратен да прекара тежка нощ в килията на най-закоравелите рецидивисти. При повечко късмет двамата бързо щяха да сключат сделка, без да си губят времето в излишни преговори.
Папката се оказа необикновено дебела за човек, който никога не е бил арестуван за нещо по-сериозно от притежание на незначително количество наркотици — предимно кокаин, както и малко синтетична дрога, а преди години в него е бил открит чувал за боклук, пълен с първокачествена марихуана. Тогава поискал споразумение с прокурора и бил освободен, след като свидетелствал срещу съучастниците си. Този факт си заслужаваше да се отбележи специално.
Когато бил двайсет и няколко годишен, направил неуспешен опит за самоубийство, който по-скоро е бил вик за помощ, отколкото желание да сложи край на живота си. Но през деветдесетте години, когато излежавал девет-десет дневна присъда в щатския затвор в Луизиана, последвал нов опит, този път много по-сериозен. Страницата, на която се съобщаваше това, беше маркирана, както и психиатричната му експертиза от онова време.
Имаше също така и дребни данъчни измами, както и други нарушения на закона още от времето, когато е бил тийнейджър. Последните данни бяха от по-ново време и бяха събрани в резултат на разрешение от прокурора да се наблюдава домът и работното му място. Освен това в папката имаше записи от едно шоу, към което властите проявяваха интерес. То се излъчваше по някакво непрофесионално радио. Имаше и списък на видеоматериали, които се разпространяваха по интернет от група, наричаща себе си „Патриот“. Когато за пръв път поиска разрешение за подслушване на телефона му, обвинението беше отбелязано като „подстрекателство към неподчинение / контра тероризъм“. Но последното официално разрешение беше дадено от три сътрудничещи си институции, чиито съкращения бяха отбелязани в полето — ДС-ОСБТ, НМ-РГБВТ, НМ-РГКОМП.
Обединени сили за борба с тероризма, Работна група за борба с вътрешния тероризъм и Работна група за контрол на оръжията за масово поразяване. Офисите на последните две се намираха в Ню Мексико.
Ако се съдеше по съдържанието на папката и, което беше далеч по-важно, съдейки по собствения си дългогодишен опит в тази област, Стюарт Кърнс заключи, че властите никога не са се притеснявали сериозно от дейността на този млад мъж. Като че ли преди много години е било взето решение да го заловят и обвинят в нещо, но не са били много сигурни в какво. Той никога не е представлявал истинска заплаха, просто е приказвал много и това е създавало известни проблеми. Но както е известно, и по-странни неща са се случвали на този свят.
В наши времена защитниците на гражданските права все повече губят битката между националната сигурност и личните свободи. Това се случва постепенно, а и всеки път, когато сме отстъпвали от гражданските си права и свободи, ни се е струвало, че го правим в името на сигурността си. С времето обаче бяха настъпили сериозни промени. Днес дори и най-либералните политици открито поддържат идеята за превантивно задържане на хора, заподозрени в тероризъм, за неопределено време без съд и присъда, за провинения, които в някои случаи никога не са извършили.
В миналото, когато нещата са били по-прости, презумпцията за невинност е била доктрина, достойна за уважение, макар че трябва да признаем, че невинаги се е прилагала на практика. Днес тя е по-скоро идеал, към който се стремим, отколкото основополагащ принцип в американското правораздаване. През последните години все по-уплашеното общество с готовност приема, особено когато става въпрос за определени групировки и провинения, подмяната на този основен принцип с друг, а именно: Арестувай ги и при най-малко съмнение.