— Преди пет години ги отказах.
— За последен път ти предлагам. Не всеки ден ти се отдава възможност да нарушиш правилата — Бейли не реагира и Кърнс прибра пакета в джоба си. — Я ми кажи още веднъж на колко години си.
— На трийсет и четири.
— В годината, в която си роден, пушенето все още е било позволено по време на всички вътрешни полети. Можеш ли да си го представиш?
— Кажи пак как се казваш? — попита Бейли.
— Кърнс. Стюарт Кърнс.
— Точно така, специален агент Кърнс. Виж какво, Стюарт, много съм щастлив, че ме пуснаха от затвора, но нещо нямам чувството, че съм свободен.
— Съвсем прав си — кимна Кърнс.
— Така е. Не искам да те засегна, но не си прави труда да ми се правиш на приятел. Да се придържаме към служебните ни отношения. Сега си изпуши спокойно цигарата, а след това ми кажи какво, по дяволите, трябва да направя, за да мога най-после да си отида вкъщи.
Планът за действие въобще не беше сложен, а и не можеше да бъде другояче, когато успехът зависеше от поведението на информатор, подложен на натиск. При този вид тайни операции, ако има и най-малката възможност за провал, то провалът неминуемо настъпва. Колкото по-прост е планът, толкова по-добре. Това беше основното условие за успех.
Целта на операцията бяха редови членове на паравоенно движение, които имаха амбицията да израснат и да се превърнат в истинска ударна група на вътрешния тероризъм. В момента те търсеха финансиране, логистична подкрепа и оръжие. Ако всичко вървеше по план, в края на операцията всички щяха да се озоват в затвора.
Щяха да използват Дани Бейли и да го заведат лично на първата среща, като по този начин придадат достоверност на плана си. В общественото пространство той бе нещо като говорител ми движението „Патриот“. Казано с прости думи, присъствието на Бейли трябваше да легитимира появата на Стюарт Кърнс.
Самата операция щеше да бъде светкавична, но изискваше дълга и внимателна подготовка.
Преди няколко години компютърните специалисти към ФБР бяха създали сайта www.stuartkearns.com и бяха публикували в него следната история: бивш федерален агент е бил уволнен, когато се опитал да даде гласност на някои неудобни за държавата истини. След като няколко пъти бил заплашван с убийство, този агент се ядосал и решил да публикува в интернет всичко, което знаел. По този начин искал, от една страна, да защити себе си, а, от друга, да продължи борбата си срещу тъмните сили, чиято цел е да причинят глобален финансов колапс и след това да създадат правителство, управляващо целия свят.
Имената на тези глобални престъпници бяха подбрани измежду враговете на крайните леви и десни екстремисти, а именно ционистите, британското кралско семейство, Международният валутен фонд, Световната банка, семейство Ротшилд, семейство Рокфелер, групата „Билдербърг“, масоните, Ватиканът и каквото още ви дойде наум. Групата беше голяма и разнородна, но точно това бе целта. Скоро след това стана ясно, че сайтът на Стюарт е между двайсетте най-посещавани подобни сайта и че там влизат всякакви откачалки със сходни идеи.
Още от началната страница ставаше ясно, че авторът не е привърженик на мирните действия. Високопарните речи, линковете, документите и форумите, които се публикуваха там, съвсем ясно показваха, че измисленият бивш федерален агент, преминал на страната на „Патриот“, вярва, че само чрез въоръжена борба, чрез истинска война, положението в Америка може да се оправи и страната да се върне към предишните си ценности.
Този сайт и провокативното му съдържание представляваха това, което на жаргона в интернет се нарича трол. Това е термин, взет от риболова — хвърляш въдицата зад лодката и напълно забравяш за нея. Тя се влачи отзад и все нещо, примамено от стръвта, се закача за нея.
При наличието на над 200 милиона сайта никой не си въобразяваше, че името на Стюарт Кърнс и невзрачният му сайт ще придобият особена популярност сред последователите на различните, често враждуващи помежду си, екстремистки групи. ФБР, както и други агенции, поддържаха хиляди такива сайтове — капани. Понякога в тях попадаше нещо интересно, но в повечето случаи нищо не се случваше.
Но един ден на въдицата се закачи риба и още от първото подръпване на кордата стана ясно, че уловът ще бъде голям.
В чат-рума на сайта се бе сформирала нова дискусионна група, която наричаше себе си „Пряко действие“. Там се дискутираше подготовката за бомбения атентат в Оклахома сити, както и самият Тим Маквей, и атаката му срещу федералната сграда „Алфред П. Мъра“ през 1995 година. Обсъждаше се какво е било направено както трябва и какви са били грешките му, както и множество конспиративни теории, появили се в общественото пространство след това. След известно насърчаване от страна на лидера на форума дискусията премина на ново, по-високо ниво — започна да се коментира какво е трябвало да се направи, за да има атаката още по-голям успех. Обсъждаха се и други възможни обекти на атаки, хората, които биха ги извършили, начините и необходимите оръжия. След като разговорите станаха сериозни, много хора напуснаха чата, но осем души останаха.