Останалата група продължи много предпазливо да обсъжда идеите си, а след това премина към изпращане на кодирани имейли. От теоретична дискусия постепенно преминаха към реален план, който би могъл да бъде приведен в действие. Впоследствие още трима от анонимните участници се уплашиха и изчезнаха от чата. Така останаха петима, които заявяваха, че са готови да извършат нов чудовищен терористичен акт.
Вече беше настъпил моментът да ги приберат на топло.
— Те не са от моите хора — настояваше Бейли. — Слушай, човече, сигурно се шегуваш. Никога не съм призовавал към насилие.
— Изгледал съм всичките ти видеоматериали, синко. В нито един от тях не казваш на хората си да се въздържат от насилие.
— Стига, бе — Бейли се отпусна назад и поклати глава. — Трябва да изприказвам куп приказки, само за да накарам хората да се поразмърдат и да се надигнат от диваните си. Някой от вас чел ли е наистина Първата поправка на Конституцията? Още преди 11 септември Том Кланси написа две книги, в които разказва за самолети, използвани като оръжия в терористичен акт. Да не би да сте го арестували за това?
— Не, но мога да те уверя, че го извикахме на разпит.
— Не съм аз човекът, който ви трябва.
— Само ти си ни под ръка. Твоето име значи много за онези хора. Разчитай на мен, те напълно ще ти се доверят, а ние точно от това имаме нужда. Трябва само да дойдеш и да поприказваш с тях, да им кажеш, че ме познаваш и че се безпокоя между тях да няма агент.
— Ти се безпокоиш, че между тях може да има къртица. Е, това вече наистина ми хареса.
— Благодаря — отвърна Кърнс. — Ще кажеш, че съм те помолил да ги провериш, преди да се съглася да се срещна с тях лично. Всичко ще бъде наред, довери ми се. Трябваш ми просто да уредим първата среща и може би малко след това. Повече нищо няма да искам от теб.
— След което излизам от играта и ме оставяте на мира, така ли?
— Не си навличай неприятности и повече никога няма да се срещнеш с някой като мен.
— Искам го написано черно на бяло.
— Ще го получиш — обеща Кърнс и загаси цигарата си в пепелника. — Участвал ли си в пиеса, например когато си бил в училище?
— Защо?
— Просто някои хора стават много нервни, когато им се наложи да лъжат. От теб не се изисква кой знае какво изпълнение, но все пак трябва да съм сигурен, че няма да се издъниш. Вече не можеш да ми се измъкнеш.
— Питаш ме дали мога да заблудя шепа дребни престъпници, които си играят на терористи в задния двор? — Бейли кимна, свали черните си очила, взе папката с досието си от скута на Кърнс и започна да я прелиства, докато стигна до купчина снимки. — Тези виждал ли си ги? — попита той.
На снимките, очевидно правени по-рано през годината, се виждаше мъж, който напълно приличаше на полковник Сандърс20, имаше същата брадичка, бяло сако и черна папийонка. На най-горната снимка се виждаше как се ръкува с една известна личност, а над главите им бе емблемата на ООН.
— Това ти ли си? — попита Кърнс.
— Аз съм — отвърна Бейли и посочи другия мъж на снимката. — А това е господин Али Треки, председателят на Генералната асамблея на ООН. Снимката е направена по времето на официалната държавна визита на основателя на „Кентъки Фрайд Чикън“, който, между другото, е починал преди трийсет години. Виж това — и той показа следващата снимка. — Позволи ми дори да седна на стола му и да ударя с чукчето.
— Кога стана всичко това, миналата година ли?
— Снимките се появиха в „Дейли Нюз“ тази седмица. Целта им беше да привлекат вниманието към новото ми DVD „Обединени маниаци“, в което става въпрос за корупцията в ООН. Вече е изчерпано, но ще се опитам да ти намеря едно копие.
20
Харланд Дейвид Сандърс (1890–1980), по-известен като полковник Сандърс, е основателят на веригата „Кентъки Фрайд Чикън“ /KFC/ — Б.пр.