— Не сме само ние двете, знаеш това. Има и други хора, много други.
— Не знам — отвърна той. — Обясни ми отново какво бихте искали да постигнете.
— Искаме да спасим страната си.
— Да, добре. Това ли е всичко?
— Нали отнякъде трябва да започнем. Да дефинираме ясно определена цел.
— Така е.
— Добре. Чакай да помисля малко.
Моли бе станала изключително сериозна, а и не водеше този разговор за забавление. Докато чакаше, тя не откъсваше поглед от него.
— Предполагам — започна той, — че първото нещо, което бих направил, е да се събера и да поприказвам с различните групи, и да насоча вниманието на всички към въпросите, по които имаме съгласие — т.е. към основните въпроси. Бих изработил нещо като платформа, нали разбираш? Бих я написал на прост език, така че хората да я разберат. Предложете някои изпълними решения.
— Дай ми пример.
— Не знам — например, можете да започнете с данъчните закони, изглежда, майка ти има особено отношение към тях. Защо, да кажем, не започнете с предложение за ограничаване на някои конкретни разходи и въвеждане на тринайсет процентов плосък данък? Сведете тези прословути данъчни закони от шест хиляди и седемстотин страници до четири, пет основни точки и покажете ефекта, който вашите промени ще имат върху търговията, трудовата заетост, дълга и изобщо върху бъдещето на страната. И, ето сега ми хрумва, защо не се насочите към създаването на нова, истинска имиграционна реформа? Такава, която ще улесни тези, които искат да дойдат тук, за да работят и да успеят. Престанете да карате хората да се страхуват и започнете да говорите за светлото бъдеще. В нашия бизнес това се нарича изкачване с асансьор. Как би обяснила на непознат човек цялостната си позиция, нейните особености и каква полза би имал той от нея, ако трябва да го направиш, докато пътуваш с него в асансьора до десетия етаж? Ето защо започнете с изработването на платформа. Така, поне от време на време, всички ще говорите в един и същи глас. Иначе няма да имате никакво политическо влияние.
— И после?
— Чакай малко — каза той и вдигна ръце.
— Не мога да чакам. Какво трябва да направим след това?
— Не усещаш ли, че в момента ме притискаш? — Ноа понечи да отпие от кафето си, но се опари, все още беше прекалено топло. — И, между другото, какво точно означава да спасим страната си? От какво ще я спасявате?
Тя го погледна право в очите:
— Знаеш какво искам да кажа.
— О, хайде, Моли, стига. Моля те, кажи ми, че в действителност не си като онези хора, знам, че не си…
— Знам, че вчера следобед в офиса на баща ти е имало събрание — тя сниши гласа си, но той продължи да звучи все така напрегнато. — Видях имената на присъстващите в списъка за кетъринг. Знам кой е бил там. Знам, че и ти си бил в залата. Освен това мисля, че знам и за какво е ставало въпрос.
— Е, чудо голямо, имало е събрание, на което аз не присъствах през цялото време. Освен това искаш ли да ти кажа още нещо? Аз самият не знам за какво е ставало дума, а ти откъде можеш да знаеш?
— Тогава нека и двамата разберем.
— Какво?
— Докажи ми, че греша. Хайде да отидем там и да разберем.
— Не мога да направя това.
— Можеш. Още сега ще отидем в офиса и ти ще ми докажеш, че няма за какво да се тревожа. Ако се окаже, че си прав, повече никога няма да говорим на тази тема.
— Изобщо не слушаш какво ти говоря, казах ти, че не мога…
— Щеше да говориш по друг начин, ако знаеше колко важно е всичко това.
— Нямаше. Много неща бих направил за теб, но това не мога.
— Кога най-после ще пораснеш, Ноа? Знам, че не си като баща си, но тук възниква въпросът — какъв си всъщност? Струва ми се, че когато си бил в пети клас, си знаел отговора, но сега, когато е време да се държиш като мъж, си го забравил.
— Аз съм мъж, Моли, и нямам намерение да рискувам всичко напразно.
— Искаш ли да си тръгна? — като че ли й беше трудно да изговори тези думи, в очите й неочаквано се появиха сълзи. — Искаш ли повече никога да не ме видиш? Защото думите ти означават точно това.
Хората от съседните маси започнаха да се обръщат към тях.
— Това е абсолютно несправедливо. Чу ли се изобщо какво каза преди малко? Не мога да си представя, че ме поставяш в такова положение.
Но тя изобщо не го слушаше. Стана, обърна се и излезе през вратата на кафенето.