Ноа я наблюдаваше през витрината и в следващите няколко секунди се надяваше, че ще промени решението си, ще се върне при него, той ще я прегърне и всичко ще бъде забравено. Но тези неща се случват само във филмите, също като да се влюбиш до полуда в човек, когото познаваш само от един ден.
Тя си тръгна и го остави да седи сам на масата. Нямаше да се върне. Докато реши какво да прави, Моли вече беше изчезнала и бе потънала в потока от туристи, който се изливаше към сърцето на площада „Таймс Скуеър“.
Глава 19
— Напълно си се побъркал! — прошепна задъхано Ноа.
В момента говореше сам на себе си.
Моли го следваше плътно по петите му, той я държеше за ръка и я водеше по пътеката между щендерите с дизайнерски поли и блузи към вратата на склада.
— Постъпваш съвсем правилно — каза тя тихо.
Беше преценил, че е по-разумно да не влязат през главния вход, който се намираше на „Пето авеню“, номер 500. Там имаше прекалено много камери, да не говорим, че трябваше да се подпише при влизането си и така неочакваното му посещение през почивните дни щеше да бъде документирано. Един частен асансьор водеше до кабинета на Артър Гарднър на двайсет и първия етаж и той прецени, че ще е по-разумно да използват него.
В началото асансьорът е бил предназначен за пренос на товари, но когато „Дойл&Мърчант“ основали нюйоркския си офис през шейсетте години, придобил съвсем нови функции. Имаше само едно неудобство. За да се стигне до него, трябваше да се мине през съседния магазин, който в момента беше моден бутик и бе любимо място на много туристи.
Служителите в магазина бяха информирани, че от време на време могат да забележат добре облечени господа, които да преминават през вратата, водеща към склада. „Д&М“ плащаха месечна такса за разрешението да използват асансьора, а когато някой особено важен клиент трябваше да бъде въведен през този необичаен вход, изпращаха човек от персонала да го посрещне. За някои от клиентите самото минаване през този пол утаен вход представляваше тръпка.
В работно време протоколът изискваше влизащият само да покаже пропуска си, управителят на магазина кимваше с глава и го пропускаше към задната част на помещението. Нямаше нужда от повече мерки за сигурност, тъй като за задвижването на асансьора бяха необходими кодирана карта и специален ключ.
Сега обаче беше събота вечер, а по облеклото си Ноа и Моли приличаха повече на студенти, отколкото на високопоставени служители в компанията. Ето защо охраната ги изгледа доста подозрително, когато преминаха покрай закачалките с дрехи и влязоха в асансьора. С това надеждата им да се промъкнат незабелязано отиде по дяволите.
Ноа постави картата си пред четящото устройство и вратите на кабината се затвориха. След това извади малък цилиндричен ключ, вкара го в командния панел и задейства асансьора. Нямаше бутони, с които човек да избере желания етаж, имаше само два варианта — до последния етаж и обратно до партера. Чу се леко изщракване и двамата се понесоха нагоре.
Ноа внимателно наблюдаваше вратите, покрай които преминаваха, но номерата на етажите не бяха отбелязани. Моли се приближи и се притисна до него.
— Благодаря ти, Ноа.
— В момента никак не ми е до разговори с теб.
Тя го докосна по гърдите, а след това сложи ръката си на рамото му. Той я погледна право в очите.
— Надявам се, че съм сбъркала — започна тя. — Трябва да знаеш, че наистина ми се иска да греша. А сега, моля те, прости ми, поне докато излезем от тук.
Той отмести поглед, но след малко кимна в знак на съгласие:
— Добре.
Имаше само едно извинение, с което би могъл да оправдае такова крещящо нарушаване на служебната етика, и то беше да успее да докаже, че е извършил всичко в името на по-висша цел. Ако Моли се окажеше права, това означаваше, че едно хубаво и малко странно момиче, което бе наето да работи временно в отдела за кореспонденция, бе по следите на огромна конспирация, насочена срещу гражданските права на американския народ, чието начало е било поставено в конферентната зала на една пиар агенция. Предимството, което такава информация би му дала, означаваше много повече от последствията, а именно да загуби завинаги доверието на баща си и да сложи край на кариерата си, защото е нарушил желязното правило за неразкриване на служебни тайни, залегнало в трудовия му договор. В крайна сметка, когато бъдещето на свободния свят беше в опасност, какво значение щеше да има, ако го уволнят, баща му се откаже от него или дори го даде под съд.