— Нищо не разбрах — отвърна тя.
Стоеше, вперила поглед в екрана, който се отнасяше до националната сигурност и правораздаването. Виждаше се само заглавието и една плътна линия, в средата на която имаше отворено квадратче.
— Как работи това нещо?
— Двата края на тази дълга линия представляват двете екстремни възможности — Ноа се приближи и показа началото. — В този край е възможността, която дори не можеш да си представиш, а в другия край стои също толкова абсурдна възможност, само че абсолютно противоположна на първата. В единия край е струпано цялото добро, а в другия — цялото зло. Ако го отнесем към начина на управление, това ще означава, че в единия случай има прекалено много свободи, нещо като анархия, а в противоположния му е тирания, от типа, който Оруел описва в романите си, т.е. там няма абсолютно никакви свободи. Точките между тях отбелязват важните събития в движението от едната към другата крайност.
Изглежда, Моли все още не можеше напълно да схване за какво ставаше въпрос, но му направи знак да продължи.
— Да вземем за пример мерките за сигурност при пътуване със самолет — продължи да обяснява Ноа. — Преди около четирийсет години хората са пристигали на летището няколко минути преди полета си, където са ги посрещали мило и любезно и са показвали единствено билета си. Никаква лична карта или паспорт не е бил необходим. След това са се качвали в самолета, без никой да проверява съдържанието на джобовете и чантите им. Имало е мерки за сигурност, но те са били почти незабележими. Днес изобщо не можем да си представим подобно нещо, нали така? Изглежда, никога няма да се върнем към ситуацията от онези години.
Тя кимна.
— А сега да отидем в другия край на линията. Представи си, че пътниците трябва да пристигат четири часа преди полета си, за да се наредят на опашката за проверка. Не е позволено да се носи никакъв ръчен багаж, всички задължително трябва да се съблекат, за да бъдат претърсени. Трябва да минат през рентген и да се проверят телесните им кухини. След това, по време на полета, нямат право да напускат местата си, а на ръцете им има електрошокови гривни, в случай че някой реши да отиде до тоалетната, каквато, разбира се, в самолета няма.
— Всъщност се говори за въвеждането на някои подобни мерки — обади се Моли.
— Точно това се опитвам да ти обясня. Ако изведнъж ти се наложи да преживееш всичко, което току-що описах, ще престанеш да пътуваш със самолет, нали така? Обаче, ако няма никакви мерки за сигурност, кракът ти също няма да стъпи в самолет. Затова в момента Прозорецът на Овертон е някъде по средата в това квадратче. Но моята цел е да те накарам постепенно да възприемеш все повече от радикалните мерки, които току-що ти описах. Представи си, че утре някакъв идиот успее да вкара в самолета миниатюрно количество домашно направен експлозив. Всички медии ще гърмят за това в продължение на седмици, независимо дали наистина е имало някакви щети, или не. Ти започваш да се плашиш, а от телевизионния екран ти повтарят, че трябва само да се закупят още по-скъпи сканиращи устройства, да се наемат още хора, като тези, пропуснали идиота с експлозива в самолета, а пътниците да бъдат подложени на още по-унизителни процедури при проверките и тогава всички ще бъдем в безопасност. Разбира се, всичко това е лъжа, но така се постига желаният ефект.
— И прозорецът се премества — допълни Моли.
— Точно така. В края на линията поставяме невъзможни екстремни ситуации, така че в сравнение с тях всичко изглежда разумно и приемливо. И постепенно започваме да подбутваме нещата така, че хората да започнат да възприемат онова, което миналата седмица им се е струвало немислимо.
— Защо? Каква е целта на всичко това?
— Това със самолетите беше само пример, но мога да изброя и още причини. Ако моят клиент продава рентгеновите апарати или сканиращите устройства, или има договор за наемането на още хора по летищата, тогава става въпрос за много пари. С такива мерки правителството изглежда още по-значимо и още по-плътно започва да навлиза в живота на отделния гражданин. Така се оправдава повишаването на данъците и таксите, бюрокрацията се увеличава, бюджетът също. По този начин може да се осигури обществена подкрепа за непопулярни военни действия и така нататък, и така нататък. Знае ли човек? Някои от твоите приятели от снощи може и да твърдят, че всичко това е част от програма, чиято цел е да накара американския гражданин да вдигне ръце и да се предаде на всеки срещнат, стига той да носи униформа.