— Вече знам какво точно търсим — каза Моли. — Да продължим и да видим какво следва.
Ноа натисна дистанционното и екраните отново започнаха да се променят. Слайдовете, които до този момент бяха неясни, започнаха да се изпълват с разпечатки от телефонни разговори, номера, имена, пояснения и дати, отнасящи се до дългосрочните планове във всяка сфера на управлението и социалния живот на американското общество. Някои от тези планове обхващаха няколко години, други — повече от един век.
По линията, с която бе означено времето, започнаха да се движат стрелки. Когато се достигнеше до някое значително събитие от съвременната история, се появяваше текст, който с отминаването напред във времето изчезваше. Във всеки от Прозорците на Овертон, които просветваха на екраните, се появяваше името и датата на някое важно събитие и след това то бавно се преместваше отляво надясно.
Информацията беше толкова огромна и се сменяше така бързо, че човек трудно можеше да я възприеме, все едно да се опитваш да гледаш едновременно много филми, прожектирани на различни екрани. Но когато застанаха в центъра на залата, откъдето можеха да виждат всичко, Моли изведнъж сграбчи ръката на Ноа. Изглежда, и двамата едновременно бяха осъзнали едно и също нещо. Тук не ставаше въпрос за осем отделни плана за действие. Планът беше един-единствен.
В долната част на екрана се виждаше линията, която покачваше движението на времето. В средата й бавно и неравномерно се придвижваше Прозорецът на Овертон. Той най-често отиваше напред, но понякога се връщаше назад, в знак на това, че в дадени моменти общественото мнение се беше възпротивило, преди отново да се поддаде на непрестанния натиск.
В далечния десен ъгъл на всеки екран беше изписана крайната цел. От пръв поглед Ноа разбра, че всички те имат нещо общо. Не бяха формулирани като абсурдни възможности, а като постижими цели в нова система за управление и контрол, та това да заработи веднага, щом съществуващата се срине.
— Да се обединят всички медии върху основната идея за нов интернационализъм.
— Цялата власт да се централизира в ръцете на Изпълнителния отдел.
— Образование — да се намали ролята на индивида, да се наблегне на зависимостта и колективизма, на социалната справедливост и на „общественото благо“.
— Да се противопоставят ползите от глобализацията срещу самостоятелността / суверенитета: промените в климата; кризата с дълга, финанси и валути; свободна търговия; имиграция; вода / храни / енергия; сигурност / тероризъм; да се противопоставят човешките права срещу правото на собственост; Дневен Ред 21 на ООН24.
— Да се подчертае връзката между съпротива и защита на Конституцията с назадничавост и екстремизъм, ключовият въпрос тук е за правото да се притежава оръжие.
— Да се потъпче всеки опит за дискусия и да се наложи консенсус — да се идентифицират, изолират и наблюдават опозиционните лидери, да се заплашат с обвинение в противодържавна дейност, да се криминализира несъгласието
— Да се разшири податливата на манипулации електорална маса, готова да поддържа промените, като се даде право на глас на затворниците, нелегалните имигранти и някои специални територии на САЩ като Пуерто Рико. Да се създаде нова представа за гражданските права, всички несъгласни с нея да бъдат наречени расисти и да се прибегне до подходящи аналогии — робство, нацизъм, сегрегация, сепаратизъм.
— Силите на националната сигурност да минат на преден план в съзнанието на обществото.
— Да се прекрати падането на долара и да се сложи край на съществуването му — да се въведе нова международна валута.
— Да се синхронизират и напълно интегрират действията на местните сили на полицията с щатските, федералните и наемните военни сили, да се извърши подготовка на системите и персонала за задържане / изселване / принудително заселване.
От линията на времето ставаше ясно, че много от тези процедури отдавна са в действие. Слайдът, озаглавен Финанси, показваше, че процесът е започнал през 1913 година и вече е към края си. От един от екраните ставаше ясно, че процесите в образованието са започнали дори още по-рано и вече са в доста напреднала фаза. Промените в сферата на сигурността и във въвеждането на усилено присъствие на правоохранителните органи бяха значително ускорени в годините след 11 септември.
Има разлика между това да подозираш нещо и да знаеш със сигурност за неговото съществуване. В момента Ноа усети точно тази разлика. Можеш да се осланяш и на най-малкото съмнение и това да те кара да се чувстваш спокоен, да отричаш всичко и да продължаваш да си живееш безгрижно, но един ден истината се изправя пред очите ти и повече не можеш да се правиш, че тя не съществува.
24
Дневен ред 21 или Агенда 21 на ООН е приета през 1992 година и се отнася до устойчивото развитие и борбата с промените в климата — Б.пр.