Около масата имаше един празен стол и пред него бе поставена същата книжка. Моли я взе и махна за довиждане на останалите, докато те се подготвяха да изслушат следващия оратор. Хвана Ноа за ръка и го изведе от стаята.
— Тази книга няма ли да им трябва? — попита той.
— Не, тя е моята — каза Моли и му я подаде. — Аз обаче не съм като тях. Те са наизустили всичко, което дадена личност е казала или написала, а аз знам по малко от много източници. Най-вече от Томас Пейн26.
— И какво означава всичко това?
Книжката бе подвързана на ръка и беше съвсем явно, че не е предвидена за широко разпространение. Беше стара, но си личеше, че е пазена внимателно. На вътрешната страница имаше номер, от което ставаше ясно, че е част от поредица подобни книги.
— Това е едно от нещата, с които „Фаундърс Кийпърс“ се занимават — обясни Моли. — Ние запаметяваме.
— Запаметявате речи, писма и други подобни, така ли?
— Запаметяваме всичко, свързано с основаването на държавата ни. Човек никога не знае, може би един ден ще ни се наложи да го направим отново.
— Значи съхранявате всичко в паметта си. Защо го правите, страхувате се, че един ден всички учебници по история ще бъдат изгорени ли?
— Ако не си забелязал, подобни неща вече са се случвали, Ноа. Не е необходимо да ги изгарят, просто ги променят. Попитай едно хлапе от началното училище какво знае за Джордж Вашингтон и най-вероятно ще чуеш всички глупости, измислени по негов адрес, но няма да чуеш и дума за приноса му за създаването на държавата ни. Попитай някой ученик от гимназията какво знае за Роналд Рейгън и той ще ти каже, че Рейгън е бил актьор, който впоследствие е станал политик, или че по една случайност е бил на власт, когато Горбачов е сложил край на Студената война. Ако попиташ някой студент какъв е смисълът на социалното осигуряване, отговорът ще бъде, че това е начинът да се осигурят пенсии за всички американски граждани. А хората на трийсетгодишна възраст знаят за Втората световна война това, което са видели във филма „Спасяването на редник Райън“. Разбираш ли какво имам предвид? Изобщо не е необходимо историята да се пренаписва. Просто трябва да направиш така, че никой да не си спомня истината.
Ноа внимателно затвори книгата и й я върна обратно.
— Моли.
— Да.
— Кажи ми нещо от Томас Пейн.
Моли го хвана за ръка и докато вървяха, заговори тихо:
— „Настъпило е време, когато човешкият дух е подложен на изпитание — започна тя. — В тези трудни времена войникът и патриотът, които са готови да защитават страната си в мирно време, се отдръпват, но този, който е готов да се бори за нея сега, заслужава цялата любов и благодарност на народа ни. Не е лесно да се пребориш с тиранията, както не е лесно да победиш дявола и въпреки това ние сме убедени, че колкото по-трудна е битката, толкова по-славна е победата. Не ценим онова, което сме постигнали лесно, ценим истински само онова, което сме постигнали с много мъка. Единствено Господ знае каква е истинската стойност на нещата и би било наистина странно, ако не оценим високо такъв божествен дар като свободата.“
Върнаха се обратно в стаята на Моли, тя му даде студения чай и седна внимателно на ръба на хамака. Той се настани на съседния диван, направен от стари щайги с нахвърляни възглавници върху тях. Чаят наистина се оказа много сладък, но не беше лош на вкус.
— Изглежда, Холис е натрупал цял арсенал в стаята си — започна Ноа. — Тези оръжия законни ли са?
— Две от тях са регистрирани. Останалите са в процес на регистрация. Холис се подготвя за участие в изложение на оръжия в северната част на щата.
— Значи отговорът е не, не са законни.
— Знаеш ли през какви трудности трябваше да се мине, за да се узаконят двете пушки в този град?
— Мога да си представя.
— Отне повече от година и мъжът, на чието име се водят, трябваше да даде пръстови отпечатъци, да се яви на интервю и да плати над хиляда долара, за да може да упражни едно от конституционните си права.
— Добре дошла в Ню Йорк. Трябва да се примириш с много неща, щом си решила да живееш тук.
— Чакай, не каза ли преди, че в колежа си учил основи на правото? Сигурно преподавателят ви е отделил няколко минути на Втората поправка на Конституцията.