— Наистина съжалявам.
Глава 22
Агент Кърнс се беше оттеглил в кухнята на широката каравана, в която живееше, за да приготви закуската. По тази причина Дани Бейли остана да седи сам в хола, облечен във взетата назаем пижама, в компанията на ужасното си главоболие, грозната мръснобяла котка и модел на малка атомна бомба в реални размери.
Неделният вестник лежеше сгънат в далечния край на дивана. На Дани много му се искаше да прочете заглавията, но вестникът беше в опасна близост до котката и той не посмя да го вземе.
— Значи казваш, че никога преди това не си ходил в Уинемука? — провикна се Кърнс откъм кухнята.
До гуша ми дойде от тези празни приказки.
— Ако щеш вярвай, не съм — отвърна Дани.
Беше вперил поглед в сложното цилиндрично устройство, поставено върху тежка дървена рамка на масичката до него.
— Нямах представа какво съм пропуснал — продължи той.
— Ако мислиш, че това градче е забутано, почакай да видиш мястото, където довечера ще се срещнем с онези хора. Според проучване на „Вашингтон пост“ отпреди няколко години тази част на Невада е най-изостаналото място в страната.
— Звучи много весело. Хей, Стюарт.
— Какво?
— Не че съм страхливец, ама това нещо, дето прилича на бомба, дали е радиоактивно?
— Не, не много — Кърнс се върна с кафето и седна на съседния стол. — Сърцевината му е инертна, там няма нищо друго, освен голяма оловна топка. Под горната обвивка има малко обеднен уран, така че гайгеровият брояч да отчете радиация, ако някой реши да провери. Виж това.
Кърнс включи копчето на жълтия уред на масата и приближи датчика до открития панел в предната част на модела. Стрелката на уреда подскочи, нещо бързо изщрака и когато датчикът се допря до метала, от уреда се разнесе силно дрезгаво бръмчене.
— Звучи доста стряскащо, нали?
— Но не е опасно.
— Не, но въпреки това не бих държал това нещо под леглото си.
— А онези глупаци, с които ще се срещнем, момчетата, дето искат да го купят, как ще ги убедиш, че един обикновен гражданин може да се е сдобил с действаща атомна бомба?
— Добре, хайде да поговорим за това. Спомняш ли си, че преди години във вестниците излезе една история за изчезнала действаща ядрена ракета?
— Разбира се, че си спомням — случаят с военновъздушната база в Барксдейл. Цяла седмица в шоуто си приказвах за това. Някой се издъни и натовари истински бойни глави в бомбардировач Б-52 в Северна Дакота. В базата са били натоварени шест ядрени бойни глави, а в Луизиана са пристигнали само пет.
— Точно така — потвърди Кърнс. — И двамата знаем, че подобно нещо не може да се случи просто ей така. Все едно „Сикрет сървис“ да качи президента в грешна кола и никой да не открие липсата му до обед на следващия ден. Това е абсолютно изключено, има прекалено голяма защита и охрана. Освен, разбира се, ако не е вътрешна работа. Човекът, за когото се представям в интернет, има огромни връзки, защото години наред е работил за ФБР. Преди седем години окончателно съм се отвратил от мошениците, които ни управляват, излязъл съм от системата и сега живея в някакъв мой вариант на Програмата за защитени свидетели. Според измислената ми история, за да се сдобия с бомбата, първо чрез сайта си съм се запознал с двама души от екипажа, пренасял мунициите, единият от тях е бил във военновъздушната база в Мино, а другият в крайната точка на дестинацията. Те фалшифицирали заповедта и уредили извършването на този полет, след това са ми помогнали да взема вътрешните части на една от бойните глави, да ги натоваря на камион и да ги изнеса от Барксдейл половин ден преди някой да се е усетил, че една от тях липсва.
— Значи няма да твърдиш, че сам си сглобил бомбата в задния си двор?
— По дяволите, разбира се, че не. Направил съм само външната обвивка и поставката й. Освен това съм монтирал част от електрониката, това е всичко. Самата бойна глава изобщо не съм пипал.
Дани се наведе напред и прокара пръст по една от заварките.
— Ще ти го кажа направо. Това нещо тук изглежда твърде зле.
— Така е — съгласи се Кърнс и прибра гайгеровия брояч в сака до дивана. — И така трябва да изглежда.
— И каква част от това е истина?
— Каква част от кое?
— От това, което ми разказа. Историята с военновъздушната база в Барксдейл.