Кърнс не отговори веднага. Дръпна ципа на сака, облегна се назад и се намръщи:
— Какво сега, на въпроси и отговори ли ще си играем?
— Не, бе човек, просто си мисля…
— Целта ми не е да ти подавам материал за следващото ти видео на тема конспирации.
— Опитвам се да си изясня историята, към която ще се придържаме.
— Така да е — съгласи се Кърнс. — Но дали това е истина, или не, няма никакво отношение към нашата история.
— Добре, добре, съжалявам. Звучи съвсем правдоподобно. Но всичко това е съвсем ново за мен, а освен това тази сутрин не съм съвсем във форма. От двайсет години не ми се е случвало да спя цели дванайсет часа.
Мъжът срещу него продължи да го наблюдава внимателно, като че ли се страхуваше, че се е изпуснал и е казал повече, отколкото е трябвало. След няколко секунди обаче кимна, отпусна се назад, привлече одърпаната котка към себе си и я погали по главата.
— Всичко е наред — заяви Кърнс. — Съжалявам, не исках да избухвам. Може би с възрастта започва да ме обхваща параноя. И преди са ми казвали, че съм малко особняк.
— Та кой не е, приятел.
— Ти го казваш.
Микровълновата фурна в другия край на стаята издаде звук.
— Е, какво ще ядем? — попита Дани и потри ръце.
Агент Кърнс донесе няколко препечени филийки, една кутия със стар маргарин, малко бъркани яйца и шунка от консерва. Месото беше лигаво и приличаше на гъба, яйцата имаха странен вкус, но с повечко сол и черен пипер ставаха за ядене.
— Зададох предишния си въпрос — започна отново Дани, — само защото си мислех, че хората от вашата служба разполагат с всякакви лаборатории и специалисти, които наистина могат да построят такъв модел за нуждите на секретна операция. За да не трябва такива като теб да се занимават с тази работа.
— Така е, разполагаме с всякакви специалисти, но през последните години свикнах да работя съвсем сам. Когато си под прикритие, колкото по-малко контакти поддържаш, толкова по-сигурен се чувстваш. По дяволите, толкова отдавна работя по тази операция, че доколкото знам, само един човек от системата все още е наясно, че съм на служба.
— Божичко, трябва наистина да имаш пълно доверие на този човек.
Кърнс се наведе и сякаш между другото измъкна от кобура на глезена си един пистолет с рязана цев, все едно вадеше камъче от обувката си. Плъзна цилиндъра на пистолета, завъртя го с едно движение на дланта си, накрая постави оръжието на масата и продължи да закусва. Направи всичко това така, като че ли нямаше никакво отношение към темата на разговора им.
— Разбира се, хлапе — рече Кърнс, — имам пълно доверие на всички.
Глава 23
Прекараха целия неделен следобед, като си разказваха един на друг подробности от живота си. Щом трябваше да се представят за стари приятели, не можеха да имат различия по някои важни неща, за които сигурно щеше да стане дума по време на разговора. Преди да почнат да товарят микробуса, се обадиха по телефона, за да се разберат къде точно ще се срещнат с хората, чието залавяне бе истинската цел на операцията.
Кърнс използва хакерско устройство, наречено оранжева кутия, за да фалшифицира номера, който щеше да се изпише на дисплея на телефона на купувачите. Там щеше да се появи личният телефонен номер на Дани Бейли. Всъщност мобилният му телефон все още се намираше в плик за веществени доказателства, забутан някъде из полицейските складови помещения на Ню Йорк.
Мъжът, който отговори, беше подобаващо впечатлен от факта, че разговаря с такъв известен медиен герой в борбата против тиранията. Времето и мястото на срещата бяха уточнени, а Стюарт Кърнс беше горещо препоръчан като проверен човек и патриот, който без съмнение може да достави стоката. Преди да затвори, мъжът даде телефона на всички около него, за да могат и те да поговорят със звездата, която лично им се обаждаше.
Дани изигра ролята си чудесно под зоркия поглед на Кърнс, но когато затвори, се почувства силно обезпокоен. Тревогата му бе породена от това, че мъжете твърдяха, че са негови ревностни почитатели и са изгледали всяко негово видео и прочели всичките му материали, публикувани в интернет, но те очевидно бяха прочели и неща, които Дани Бейли бе напълно убеден, че никога не е казвал:
„Единственият възможен начин да накараме хората да се обединят, е да дръпнем завесата и принудим врага си да излезе на светло.
Глобалистите олигарси и техните марионетки във Вашингтон от шейсет години насам търсят повод за открит сблъсък и сега най-после ще получат това, за което са мечтали.