— Пристигнахме — каза Кърнс. — Готов ли си?
Дани пое дълбоко въздух и бавно издиша, за да се успокои:
— Добре. Хайде да приключваме с това нещо.
Вратата на гаража беше вдигната и от мястото, където бяха спрели, Дани ясно видя мъжете, седнали около една маса, а край тях имаше натрупани всякакви боклуци, части за коли и червени сандъчета за инструменти. Всички се обърнаха при вида на светлините на фаровете и когато разпознаха микробуса, ги поканиха с жестове да приближат.
Кърнс остана вътре, а Дани започна да се изкачва по павираната пътека към къщата. Нарочно бе разперил ръце встрани, за да могат всички да видят, че не носи никакво оръжие. Очевидно мъжете не си бяха и помислили подобно нещо. Излязоха пред къщата и го посрещнаха като стар приятел, с когото не се бяха виждали от много време.
Само едно нещо не бе както трябва. Двамата с Кърнс очакваха тази вечер да се срещнат с петима купувачи, а един от тях липсваше.
Глава 25
Веднага преминаха към деловите въпроси. Дани им каза, че до този момент само си бяха приказвали, но от тук нататък нещата ставаха сериозни. Стюарт Кърнс беше доставил каквото им трябваше, така че единственото, което оставаше под въпрос, бе дали наистина могат да свършат работата както трябва. Ударът бе планиран от години и те имаха право само на един опит, затова много зависеше от хората, които щяха да го извършат.
Дани извади лист от джоба си — разпечатка от последния им разговор в интернет, и сравни имената на мъжете с никовете им. Казаха му, че се е наложило петият мъж, на име Елмар, неочаквано да замине за Кингман, Аризона, за да уреди нещо, свързано с тази работа, и ще се върне чак в неделя след полунощ.
По молба на Дани всички започнаха да разказват по нещо за себе си, като използваха само малките си имена. Най-интересното от тази част на разговора им беше гладкото преминаване от разумното към напълно налудничавото в историята на всеки един от тях.
„Аз съм Рон, израснах близо до Лафлин и работя по мините наоколо още от тийнейджър. По някое време бях женен, имам две прекрасни деца и мразя ционистките банкери и тъпата английска кралица още от момента, в който видях какво ни причиниха на 11 септември.“
Четиримата присъстващи се познаваха от години, а с онзи човек Елмар, който отсъстваше тази вечер, се бяха запознали в чата на сайта на Стюарт Кърнс. Въпреки това и четиримата бяха съгласни, че Елмар е сериозен играч и може да му се има пълно доверие.
Един от тях попита Дани от какво са синините и белезите по лицето му и това му даде възможност да обясни собствената си роля в последните събития. Разказа им как ченгетата го бяха арестували след едно събрание на патриотичните организации в Ню Йорк и след това в ареста го бяха пребили почти до смърт. Всеки има граница на търпимост и той бе достигнал до своята. Вече му бе станало съвсем ясно, че този конфликт не може да бъде решен по мирен път, врагът го бе показал недвусмислено. Затова се беше обадил на стария си приятел Стюарт Кърнс да дойде и да плати гаранцията му, за да може Дани да участва в изпълнението на този план. Сега беше тук, за да помогне с каквото може, а после, когато всичко свършеше, щеше да разкаже цялата история на всички по света, които вярваха в каузата им.
Дани даде знак на Кърнс, че всичко е наред, той отвори вратата на микробуса и с жест ги покани да се приближат. Когато се събраха, той плъзна страничната врата, закачи една лампа на куката на тавана на колата, запали я и им показа оръжието, което бе доставил за изпълнението на мисията им.
Докато мъжете наблюдаваха, изпълнени със страхопочитание и нетърпение, Кърнс започна да им обяснява как действа устройството. „Пораженията щяха да бъдат сравними с тези от бомбата в Хирошима“, каза той, макар че разрушенията щяха да настъпят по различен начин, тъй като тук щеше да има наземна експлозия. Това бе много сложно устройство, но задействането му бе извънредно лесно. Имаше абсолютно сигурен детонатор, свързан с един най-обикновен GPS, прикрепен за външната част на обвивката на бомбата. От тях се искаше само да я скрият в колата си и да я закарат до целта. Не трябваше да се помнят никакви кодове, никакви изпълнения в стил Джеймс Бонд. Нямаше и никакви таймери, като в холивудските филми, просто я активираш и това е всичко. След като детонаторът се взриви, всичко в радиус от една миля щеше да бъде сринато със земята.
Кърнс извади от джоба си две ключета, постави ги в металния контролен панел, завъртя ги на четвърт оборот и натисна червено квадратно копче в центъра, на което бе написано: АКТИВИРАНЕ. Появи се линия от малки жълти светлинки, които една по една преминаха в зелено, а в същото време се чу слаб шум от задействаната електроника.