— Либертарианска партия / Конституционна партия / „Патриотични движения“ / защитници на правото на всеки да носи оръжие;
— „Истината за 11 септември“ / привърженици на конспиративни теории / отричащи Холокоста / радио и телевизионни програми, сайтове и печатни произведения, използващи „езика на омразата“;
— Християнска идентичност / Бели националисти / Американска нацистка партия / противници на „свободата на словото“.
2. Класификация /изолация/ активно наблюдение
Да се класифицират идентифицираните индивиди и групи въз основа на осъвременените критерии за заплаха на Министерството на вътрешната сигурност. Активно да се провеждат мерки за наблюдение, както и техники за прилагане на закона (например: получаване на доброволно съгласие за обиск, извършване на обиск без знанието на собственика на дома, създаване на пропускателни пунктове, извършване на неотложни обиски с отнемане на веществени доказателства), както и други съществуващи превантивни и наказателни мерки / похвати (например: създаване на списъци на лица, на които е забранено да летят със самолет или да закупуват определени стоки), според съществуващите критерии.
3. Задържане / предаване / разпитване / подвеждане под отговорност
Общественото мнение започва да приема, поне до известна степен, като нещо нормално незаконосъобразната практика на превантивно задържане за неопределено време / използването на силови методи при провеждането на разпит / превеждането на цивилни въоръжени бойци от едно местоположение на друго. Умерените медии представят подобни факти в неутрална или положителна светлина, като едновременно с това изразяват одобрението си. В случай че в новините се появят американски граждани на мястото на терористите от Ал Кайда, от страна на публиката може да се очаква известна психологическа съпротива, която, ако нарасне, трябва да бъде разсеяна. По мнение на комисията такава рефлексивна популистка реакция ще представлява огромна пречка по пътя на прогреса. Всъщност, ако не се случи някаква катастрофа или друго катализиращо събитие (от ранга на Пърл Харбър или атаката на 11 септември), е твърде възможно разумните действия на правителството в тази деликатна сфера да бъдат посрещнати със значително негодувание от страна на обществото, а може да се очаква дори и активна симпатия и подкрепа за предателските елементи, занимаващи се с противодържавна дейност, както и за техните злонамерени цели.
— Мисля, че прочетох достатъчно.
Артър Исая Гарднър затвори папката на новия си клиент, постави я внимателно на масата в конферентната зала и я плъзна няколко сантиметра напред, така че да излезе от обсега на значимите за него неща.
Ноа беше израснал с градивен страх от този жест, но едва през последните години бе започнал да оценява колко многозначен можеше да бъде. Той беше универсален израз на дълбоко бащинско разочарование и вършеше работа еднакво добре както при представянето на ученическия бележник, така и при скандалната поява на изтекла информация от президентски брифинг, отпечатана на първата страница на неделното издание на „Вашингтон пост“.
Възрастният мъж леко въздъхна от отегчение и се изправи на стола си. Имаше осанката на достолепен държавник, точно като на огромния портрет, поставен в главното фоайе на долния етаж. За повечето от четиристотинте служители на „D&М“ този маслен портрет щеше да бъде най-близката им среща с патриарха на компанията. Когато не пътуваше, собственикът на компанията прекарваше времето си в кабинета си, до който се достигаше със специален асансьор.
— Всъщност, господин Гарднър, мисля, че би било добре, ако екипът преразгледа…
— Кой каза това?
Бащата на Ноа вече много рядко проявяваше гнева си открито. Легендарният му избухлив характер беше поомекнал с възрастта и в последните десет години рядко някой го беше чувал дори да повиши глас. Но отровата все още си беше там и с времето бе рафинирана до такава степен, че много често жертвите дори не усещаха смъртоносното убождане. Думите „Кой каза това?“ бяха произнесени с най-искрено удивление, като че ли възрастният мъж се обръщаше към клетка, пълна с лабораторни мишки, една от които най-неочаквано, някъде отзад, беше вдигнала розовата си лапичка в знак, че иска да зададе въпрос.
В залата настъпи гробна тишина.
— Аз.
Мъжът, който произнесе тази дума, седеше от далечната страна на дългата маса, там, където бяха местата на клиентите. Носеше хубав костюм, косата му беше подстригана добре, а по бузите му започваше да се появява руменина.