За момент Ноа се замисли.
— Извинявайте, но не разбирам, проследили сте мобилния ми телефон ли? Как го направихте?
Ландърс се направи, че не чу въпроса.
— Първата ни задача — каза той — беше да открием кой е подал на пресата секретния правителствен документ.
— И кой го е направил?
— Документът е бил сканиран тук и изпратен от тази сграда. Около два часа след като е постъпил в отдела за кореспонденция.
— Не мога да повярвам — възкликна Ноа.
Ландърс взе една кафява папка от бюрото и я подаде на Ноа.
— Увери се сам — каза той.
Върху папката не бе написано нищо, а листовете вътре бяха все още топли от ксерокса. Най-отгоре беше първата страница от досие, на която с големи букви бе изписано името „Моли Рос“.
На следващата страница специалистите от информационния отдел бяха описали подробно следите, които бе оставила след себе си. Беше регистрирано, че е влизала в системата и след това бе направила някои твърде сполучливи опити да прикрие действията си, като е използвала прокси сървър, откъдето бе изпратила въпросния имейл, адресиран до няколкостотин получатели — нито един от тях не бе служител на компанията. Беше приложила и дигитализирана версия на секретния доклад на Министерството на вътрешната сигурност.
Нямаше никакво съмнение, че тя го бе извършила, нито пък, че се беше опитала да прикрие действията си.
Чарли наля на Ноа малко вода от каната, поставена на страничната маса. Наистина имаше нужда от нея. Ръцете му трепереха, докато вадеше от джоба си още едно от малките хапчета. Изпи го заедно с остатъка от водата в чашата си.
— Давай нататък — подкани го Ландърс, — става още по-интересно.
На следващата страница имаше нейна снимка, направена в някакво учебно заведение. На Ноа не му бе необходимо много време, за да осъзнае колко различно изглеждаше на снимката. Носеше очила с тънки рамки, с леко затъмнени стъкла. Косата й беше по-дълга и по-светла, почти руса. Но разликата не беше само във външния й вид. На снимката изглеждаше много по-изискана, беше елегантна и сериозна, качества, които той или не беше забелязал, или тя умело бе прикривала за краткото време, което бяха прекарали заедно.
Следващата снимка бе направена на някакво събиране. От едната й страна стоеше майка й, а от другата вездесъщият Дани Бейли. Той бе обвил ръка около кръста й, тя също го бе прегърнала и двамата позираха пред фотоапарата.
Следващата снимка, изглежда, бе правена съвсем наскоро. На нея Моли беше сама, носеше авиаторски слънчеви очила, обърната бейзболна шапка и потник в камуфлажни цветове. В ръцете й имаше автоматична бойна пушка с барабанен пълнител, държеше я като че ли това беше най-подходящият аксесоар, с който хубава млада дама може да се разхожда по артилерийското стрелбище в прекрасен летен ден. По някаква неясна причина тази снимка му напомни за известната фотография на Лий Харви Осуалд, направена в задния му двор. На нея Осуалд държеше екстремистки вестник в едната си ръка и пушката, с която щеше да извърши убийството, в другата. Снимката е била направена само няколко месеца преди срещата му с президента Кенеди в Далас.
— Ето какво се е случило според нас — започна Ландърс. — Целта на тези хора е била да открият някакъв компромат за правителството и по-специално за нашите клиенти. Решили са, че нашата компания може да се окаже слабото звено по отношение на сигурността. Затова изпратили момичето в агенцията по труда, с която работим, и както можете да видите от това тук — при тези думи той посочи един от документите в папката, — тя написала такава автобиография, която да й осигури място при нас. Освен това се е представила отлично на интервюто. Доколкото разбирам, госпожица Рос може да бъде много чаровна, когато поиска.
Ноа усети, че се изчервява.
— Но за нея не било достатъчно само да проникне в отдела за кореспонденция — продължи Ландърс. — Това все пак било успех, но за да причинят щетите, които били планирали, се нуждаели от помощта на вътрешен човек.
— Кажи направо всичко, което имаш да казваш — обади се Ноа. — Да не би да намекваш, че съзнателно съм помогнал на тези хора? Срещнах я в петък, напълно случайно, и след това в събота вечер я доведох тук, което, сега съзнавам, беше ужасна грешка, за която съм готов да понеса всички последствия. Но не ми говори така, като че ли през цялото време съм бил замесен в плана им.