След това Ноа я бе завел в офиса на компанията и й бе показал презентацията, а тя бе разбрала как може да достигне до защитените файлове, когато по-късно същата вечер пристигне със съучастниците си, за да ги открадне.
Оттук нататък Ноа нямаше почти никакви спомени, затова Ландърс продължи с останалата част на историята. Докато са били в апартамента й, тя му е дала някакъв бързо действащ наркотик и той е изпаднал в безсъзнание. След това са му сложили пластир с фентанил с надеждата, че така ще го държат в безпомощно състояние през целия уикенд. Лекарката съвсем ясно бе заявила, че това е изключително рисковано и те изобщо не са се интересували, че по този начин излагат живота му на опасност.
В неделя вечерта Моли, заедно с още трима мъже, е дошла в офиса и след като вече е знаела какво да прави, с помощта на картата, открадната от джоба на Ноа, са се качили на етажа. Опитали са се да копират електронните файлове от конферентната зала, но защитата се е задействала и сървърите са блокирали достъпа, преди да успеят да достигнат до цялата информация. Все пак са успели да откраднат значителна част от нея, макар че все още не бе съвсем ясно какви са нанесените щети.
— След това са се изнесли от апартамента, в който те открихме — продължи Чарли, — но са оставили след себе си някои доказателства, които явно доказват вината им — екстремистка литература, оръжия и други незаконно притежавани вещи. Вероятно щяха да позвънят анонимно на полицията и да кажат къде се намираш.
— И защо щяха да го направят?
— Според нас са искали полицията да те открие там с всички онези инкриминиращи доказателства около теб и така да заприличаш на техен съучастник. По този начин щяха да ни накарат да си мълчим, за да не те изложим, и едва ли щяхме да се обърнем към федералните власти. Знаем, че същата нощ са ходили в апартамента ти. Съвсем скоро ще разберем дали са оставили подслушвателно устройство, но във всеки случай, изглежда, че нищо не са взели.
Главата го болеше все по-силно и преповтарянето на мъчителните събития от последните два дни изобщо не му помагаше.
— И какво ще правите сега? — попита Ноа.
— Няма да намесваме властите — за първи път от много време насам се обади Артър Гарднър. — Но вече сме предприели… ответни мерки… спрямо хората, които ни причиниха всичко това. И това далеч няма да е всичко.
— Не се безпокой, хлапе, ще ги накараме да съжаляват — каза Ландърс и тупна Ноа по гърба малко по-силно, отколкото приятелският жест изискваше. — Е, поне някой е намазал от цялата история, как е мацката, добра ли е?
Никога през целия си живот Ноа не бе изпитвал по-силно желание да стовари юмрука си в лицето на някого, но и никога не се бе чувствал толкова безсилен. Затова остана на мястото си, вперил поглед в пода, мислейки си колко прекрасно би било, ако можеше да го направи.
— Господа — заговори възрастният мъж, — бихте ли ме оставили насаме със сина ми?
Ландърс събра нещата си и се отправи към вратата, но преди това спря, за да прошепне няколко думи на Артър Гарднър. Чарли Нилън остана на мястото си до Ноа.
— Моля те, Чарли, това се отнася и за теб.
— Бих искал да остана.
Възрастният мъж почистваше и пълнеше лулата си, замълча дълго и по този начин даде да се разбере какъв е отговорът му. Чарли се изправи, сложи ръка на рамото на Ноа и леко го стисна. След това излезе от стаята и затвори вратата зад гърба си.
Глава 31
Кабинетът на Артър Гарднър имаше репутацията на едно от най-тихите места в Манхатън. Бе изолиран от всичко наоколо и бе обзаведен така, че никакъв външен шум не проникваше вътре. Градската глъч от улицата не стигаше до него, климатичната инсталация работеше абсолютно безшумно, а звуците от бурния живот, който кипеше в останалите офиси в сградата, не достигаха до чувствителното ухо на собственика му.
В сравнение с тишината, която цареше там, читалните в Обществената библиотека на Ню Йорк, на отсрещната страна на улицата, бяха шумни като автобусни спирки. Когато човек влезеше в този кабинет, се потапяше в такъв абсолютен покой, какъвто съществува може би единствено зад дебелите метални стени на банковите трезори или в зазиданата крипта на мавзолей. Всеки звук в тази пълна тишина прозвучаваше необичайно ясно и силно — изщракването на запалката, шумоленето на горящия тютюн в лулата, равномерното притракване на стария часовник върху полицата в ъгъла.