Ноа се опитваше да разбере защо обсъждането на този въпрос е толкова належащо точно в този момент, но нямаше друг избор, освен да стои там и да слуша.
— Тогава ти смяташ, че Джеферсън е грешал?
— О, не, мисля, че е имал правото да опита. Има една история, която разказва за онези дни. Когато Конституционният конвент приключил работата си, някой попитал Бенджамин Франклин каква ще е бъдещата форма на управление — република или монархия. Спомняш ли си какво отговорил Франклин тогава?
— Република, ако успеете да я съхраните — отвърна Ноа.
Възрастният мъж кимна:
— Точно така, ако успеят да я съхранят. Такъв опит никога не е бил правен до този момент, поне не в такъв голям мащаб. Това е бил изключително смел експеримент с неизвестен край и е имал всички шансове да се окаже успешен. Но основата, върху която е бил изграден, е била неговото най-слабо място, а именно убеждението, че обикновените граждани на Съединените американски щати, за първи път в писаната история на човечеството, могат да се самоуправляват и да съхранят най-ценния дар, който им е бил даден. И те отново доказват, че не могат да се справят с тази задача.
— Какво се опитваш да ми кажеш, татко?
— Нека да ти задам един въпрос, Ноа. Да оставим настрана за момент абсолютното им невежество по отношение на самоуправлението. Според теб хората, човешките същества, в основата си добри ли са? Вярваш ли, че — както би проповядвала твоята вярна приятелка Моли — единственото нещо, което трябва да направят, е да се събудят, да прегърнат свободата и след това човечеството ще достигне най-високите си върхове?
— Иска ми се да вярвам в това.
— Не те попитах какво ти се иска — отвърна остро възрастният мъж. От тона му ставаше ясно, че няма да приеме уклончиви отговори. — Попитах те в какво вярваш.
— Тогава отговорът ми е „да“. Вярвам, че в основата си хората са добри.
— Лесно е да се каже това, макар за съжаление историята да доказва точно обратното. Сега, когато сме изправени пред неизбежното скорошно сгромолясване на съществуващия световен ред, няма да имаме никакъв шанс да оцелеем, ако се осланяме на пожелания и надежди за светло бъдеще — при тези думи той взе вестника от бюрото си и го подаде на Ноа. — Ето виж как се проявява истинската същност на човешката природа, когато хората са оставени да правят каквото си искат.
Ноа взе вестника, очаквайки да види някоя от многото истории за геноцид или масови убийства в далечна държава, за сексуални престъпления срещу деца, извършени от уважавана религиозна институция, а може би и разказ за нацистките зверства или ужасите по бойните полета. Примерът, който баща му бе подбрал, беше значително по-малък по мащаб, но затова пък въздействаше по-силно и човек трудно можеше да го забрави и да си каже, че в живота се случват и такива ужасни неща.
Заглавието на статията беше: „Шестнайсетгодишно турско момиче погребано живо заради разговор с момчета“. По-нататък в статията се разказваше как младото момиче е станало жертва на ужасяващо убийство, най-вероятно извършено от бащата и дядото. Подобни случаи бяха често срещано явление в някои култури. Погребали са я жива в задния двор на къщата, под кокошарника. Престъплението не е било извършено в състояние на афект, защото подобно действие изисква дълго и внимателно планиране. В действителност семейният съвет й бе наложил това наказание, тъй като е извършила престъплението да разговаря с момчетата от махалата.
Ноа остави вестника.
— Това съвсем не означава, че цялото човечество се състои от зли хора — каза той. — Винаги е имало екстремисти.
— Не забравяй, че бях социален антрополог, преди да започна да се занимавам с този бизнес. Затова с цялото ми уважение към разбиранията ти мога да те уверя, че злото е присъщо на хората в много по-голяма степен, отколкото би ти се искало да приемеш. Хората навсякъде по света са еднакви. Ако същото това момиче е било родено в Южна Африка, то по-вероятно е до шестнайсетата си година да е било изнасилено, отколкото да се е научило да чете. Днес робството под една или друга форма е по-разпространено откогато и да било. И никак не ме топли мисълта, че един на милион индивиди е успял да се издигне над най-низшите си инстинкти. И, Ноа, вместо да се подобрява, положението става все по-лошо. На света винаги е имало само четири типа хора: хората с визия, които избират пътя, по който да вървим, а ние сме изключително малко на брой; алчните и корумпираните — те са полезни, защото са готови да направят всичко в името на бързата печалба; революционерите — шепа назадничави, склонни към насилие философи, чиято единствена мисия е да пречат на прогреса — с тях ще се справим съвсем скоро; и обикновените хора — лемингите, чийто интелект стига само до това — сляпо да следват останалите. Те са по-многобройни от нас и с всеки изминал ден стават все повече. Когато съм се родил на света, е имало два милиарда души. Сега са три пъти повече и това е станало само в рамките на един човешки живот. А това огромно население, чийто брой вече достига критичната точка, не се състои от хора като Моцарт, Айнщайн, Паскал, Шекспир или Джордж Вашингтон. Светът е пълен с безполезни консуматори и техният брой нараства толкова бързо, че планетата ни няма да може да ни изхранва. Дори сега, в този момент, един милиард хора по света гладуват. Днес двайсет хиляди деца ще умрат от глад. Ето в какво ужасно положение е изпаднало човечеството. И когато настъпят трудните времена, а това ще се случи съвсем скоро, можеш да умножиш целия този ужас по хиляда. А във вакуума, създаден от страха, неграмотността, глада и нуждата, ще се настани злото, а не доброто.