Изглежда, нямаше изход от така описаната ситуация, но Ноа познаваше баща си добре и знаеше, че ще предложи някакво решение. Може би нямаше да бъде точно това, което ти се иска, но възрастният мъж винаги имаше решение на проблемите.
— Най-накрая напълно се убедихме, Ноа, че не можем да разчитаме на това хората да се самоконтролират. Дори и най-умните от тях дълбоко в душата си са все още диваци. Току-що наляхме пари, за да измъкнем приятелите си от Уол Стрийт изпод развалините, които последният финансов балон, надут от тях, причини. Гарантирам ти, че в момента работят усърдно, за да напомпат следващия, макар и много добре да осъзнават, че това ще има фатални последствия. Като че ли видът ни иска да се самоизтреби. Този стремеж към самоунищожение очевидно е заложен в гените ни. Ако искаме да оцелеем, трябва на всяка цена да потиснем този стремеж. Днес сме изправени пред същата задача, пред която са стояли основателите на държавата ни, когато са започнали експеримента си. Обществото се нуждае от управление. Това означава да се даде власт на определени хора, но хората, които се стремят към властта, са склонни към корупция. Тя започва да се разпространява като болест все повече и повече и рано или късно това винаги води до тирания. Винаги е било така. Управленческата система на Съединените щати е била гениално измислена, защото е била създадена така, че да държи под контрол тази човешка слабост. Но това изисква хората ежедневно да участват в този контрол, да бъдат бдителни, а те не са такива. От тях се иска да се държат към управляващите като към свои слуги, а те не го правят. По този начин народът на Съединените щати е дал мълчаливото си съгласие. И докато хората са дремели, слугите са станали техни господари. Експериментът, наречен Съединени американски щати, се провали. Настъпи времето да преминем към следващия. Един свят, едно управление, което този път няма да бъде управление на народа, а в него ще участват само най-подходящите хора — най-знаещите, най-мъдрите и най-силните.
Вследствие на наркотика Ноа все още виждаше като в мъгла. Освен това усещаше, че започва да му се повдига. Усещаше, от една страна, въздействието на опиата, а, от друга, ефекта на лекарството, което му бяха дали, но чувството, че ще загуби войната със собствения си метаболизъм, все повече нарастваше. Всички тези думи, които баща му изричаше, всичко, което бе видял в презентацията, това, което бе научил от Моли за краткото време, прекарано заедно, и това, което бе узнал за нея след това — всичко се въртеше в главата му, но той не бе в състояние да го осмисли.
— Значи искаш да кажеш, че няма никаква надежда за страната ни — промълви той.
— Искам да кажа, Ноа, че клиентите ми дойдоха при мен с един проблем — отвърна възрастният мъж — и аз им дадох решение. Започваме още утре сутринта. Прекалено дълго стоях отстрани и наблюдавах постепенния упадък. Сега, с един-единствен удар, останките от миналото ще бъдат пометени и преди да умра, ще мога да видя мечтите си превърнати в действителност. На мястото на хаоса ще се възцари ред, дисциплина и спокойствие за провалилия се в стремежите си човешки дух. Наречи го надежда, щом така ти харесва, това така или иначе ще се случи. Експериментът, чието начало ще поставим утре, няма да се провали.