Тя седна и се огледа скептично наоколо, царствено повдигнала почти перфектната си вежда. Ноа й подаде бейзболната шапка и слънчевите си очила и с това преобразяването й приключи. Тя си сложи очилата и шапката, вдигна качулката на суитчъра и се огледа в лъскавата повърхност на поставката за салфетки.
— Чудесно — изкоментира Ноа. — Направо нямаш грешка. Я чакай малко.
Взе чантичката й с гримове и започна да рови из тях, докато намери малък черен молив с тъп връх.
— Наведи се към мен.
Моли се наведе и той внимателно се зае за работа.
— Натали има две малки бенки — една тук… и една… ето тук — Ноа се отдръпна назад, присви очи и огледа произведението си. — Ето това е. По пътя към летището можеш да им сложиш малко пудра отгоре и ще изглеждат съвсем като истински. Хайде да тръгваме, колата ни чака.
По време на краткото им пътуване той й разказа историята, която бе съчинил за пред Кайл, служителя на KTL, който щеше да ги чака на летището. Ноа и госпожица Портман бяха прекарали един бурен уикенд заедно, обикаляйки нощните заведения на Манхатън. Накрая нещата започнали леко да излизат извън контрол. Откраднали й чантата, тя не се чувствала никак добре, а отгоре на всичко започнали да ги преследват папараци, които се държали твърде агресивно. Сега основната им задача беше да я изведат колкото е възможно по-бързо от града, преди да е попаднала на страниците на жълтите вестници.
Както и предполагаше Ноа, служителите на KTL не за първи път трябваше да се справят с подобна ситуация. След като установиха неговата самоличност, веднага повярваха на историята, която има разказа. След като с помощта на кредитната си карта се раздели с малко по-малко от две хиляди долара, плюс цената на цял ред места в първа класа, планът бе приведен в действие и никой не му зададе повече въпроси.
Когато видя, че наближават терминала, Ноа пое дълбоко въздух и издиша бавно, като в същото време преброи до десет. Погледна към Моли, тя медитираше или се молеше, трудно му бе да определи какво точно правеше, но в момента най-важното бе да се държи спокойно и естествено.
— Запомни — повтори й отново той, — най-важното е да не правиш абсолютно нищо. Не трябва да разговаряш с никого и не трябва да поглеждаш никого, защото очите ти са различни от очите на Натали Портман. Казах им, че си си загубила личната карта, така че никой няма да ти я иска. Ти си истинска знаменитост, известна холивудска звезда, която е прекарала последните два дни по купони и сега изобщо не си в настроение да разговаряш с когото и да било. И плащаме всички тези пари, за да си спестим всякакви неприятности. Не забравяй непрекъснато да си повтаряш това, само служителят на компанията и аз ще говорим.
Както можеше и да се очаква, на летището ги посрещна Кайл, издокаран в елегантен костюм, готов да бъде на техните услуги. Лимузината спря точно пред входа, Кайл отвори вратата и с ръка направи добре заучен жест, който показваше, че от този момент нататък той поема грижата за тях.
— Господин Гарднър, госпожице Портман, насам моля.
И те тръгнаха в посоката, в която ги поведе.
Повечето хора знаят, че зад „Дисни Уърлд“ се крие цял един свят, който те никога не виждат. Под тротоарите и зад сцените се намира комплекс, голям колкото самия парк. Именно в тази невидима за окото мрежа от тунели, работилници, машинни отделения и контролни зали се създава цялата магия. По същия начин всяко голямо летище има своите тайни подземия и Кайл държеше ключовете към това омагьосано царство.
Набързо преминаха през залата за отпътуващи. Двамата мъже вървяха отпред, застанали плътно един до друг, а Моли ги следваше по петите. Почти никой не им обърна внимание, въпреки че един — двама души, като че ли усетиха, че някоя известна личност се опитва да се придвижи инкогнито. Навсякъде, където обикновеният пътник трябваше да спре и да бъде подложен на бавна и неприятна проверка, ги чакаше човек, който многозначително им кимваше, повдигаше кадифения кордон и им даваше знак да преминат нататък.
По средата на дългия коридор, по който вървяха, Кайл спря, огледа се крадешком и отключи една сива врата, чиито очертания изобщо не се забелязваха в стената. В следващия момент като че ли преминаха през магически портал и от нивите на Канзас се озоваха направо в страната на Оз. Зад вратата се намираше огромна VIP чакалня, обзаведена с елегантни мебели, бар, маси и отделено място за преминаване през проверка. Важните персони преминаваха един по един, а охраната се държеше любезно и почтително.