До тук — добре.
Ноа взе колана и предметите от джобовете си от сивата тавичка и се наведе да обуе обувките си. Точно бе започнал да си мисли, че са се измъкнали от неприятната ситуация, когато чу зад гърба си пронизителното пищене на метал детектора.
Глава 37
— Моля, махнете всички метални предмети от себе си и преминете отново през детектора.
Въпреки че прозвуча много любезно, това без съмнение беше заповед, а не молба.
Кайл бързо се притече и отведе Моли встрани от ужасното електронно устройство, като в същото време я оглеждаше внимателно, за да прецени какво по нея би могло да задейства алармата. Оказа се, че в цялата суматоха бе забравила мобилния си телефон в джоба си. Кайл го взе и след това внимателно й помогна да свали от себе си верижката, гривната и пръстена си. Той постави всичко това в табличката, която служителят му подаде, и след това й направи знак да премине още веднъж през проверяващото устройство.
Моли отново мина през детектора, този път съвсем бавно. Вертикалната линия на индикатора просветна в зелено и после съвсем леко навлезе в жълтото поле, може би засичаше метала по слънчевите й очила, но този път алармата не изпищя.
Ноа бе единственият, който забеляза облекчението по лицето на Моли. Почти бе излязла от зоната за проверка, когато гласът на служителя я спря:
— Госпожице… Портман?
Моли се обърна и забеляза същото, което бе привлякло и погледа на Ноа. Човекът от охраната изобщо не я наблюдаваше. Вниманието му бе съсредоточено върху предметите в табличката.
— Какво има? — попита тя тихо.
Служителят я погледна и взе в ръка нещо от табличката. На един от пръстите му висеше сребърната верижка на Моли, а от нея се поклащаше малко сребърно кръстче.
— Мислех, че сте еврейка — каза служителят.
Като че ли температурата в помещението изведнъж падна с десет градуса. Устата на Ноа пресъхна и той усети щипане по кожата си, сякаш цялата влага във въздуха неочаквано замръзна и всичко наоколо се покри с тънък лед, а четирите думи на човека от охраната останаха да висят във въздуха.
Ченгетата имат страхотен нюх и веднага надушват лъжците. Срещат се с тях всеки ден и чудесно разпознават и най-незабележимите признаци и симптоми. Практиката отдавна ги е научила, че и зад най-дребното несъответствие може да се крие нещо значимо. Докато разпитват даден човек, те внимателно наблюдават реакциите му, не остават незабелязани и най-незначителните движения на тялото, вслушват се внимателно в тембъра на гласа, но преди всичко наблюдават очите. Още преди да започнат да отричат деянието си, повечето заподозрени вече са направили пълни самопризнания.
Това беше темата на един от разговорите, които Ноа и Моли бяха провели в малките часове в нощта на първата им среща. Тогава той бе изключително впечатлен от познанията й в областта на изкуството да заблуждаваш.
Не се страхувай, беше му казала тя тогава, това е най-важното нещо, независимо в колко трудна ситуация си попаднал. Повечето хора, ако се окажеха заключени в кола, която лети с пълна скорост по мост, който е прекъснат, и очевидно нямат време да спрат, все пак биха пропилели последните си секунди на този свят в отчаяно натискане на спирачките. А всъщност единственото нещо, което трябва да направиш, е да си кажеш молитвата и да натиснеш газта до дупка. Ако така или иначе това е краят ти, то поне го посрещни смело, защото все пак съществува една, макар и съвсем минимална възможност, да успееш да се приземиш на отсрещната страна.
От позицията си зад гърба й Ноа забеляза как Моли леко вирна глава и в същото време направи движение с таза си. Над детектора имаше прикрепено изпъкнало огледало и в него той видя търпеливото, но строго изражение на лицето й, с което сякаш искаше да каже: Нали наистина не изрече думите, които чух преди малко?
Това като че ли ни най-малко не обърка служителя.
— Бихте ли си свалили слънчевите очила за момент? — попита той.
Е, това е всичко, приятели. Завесата пада, шах и мат, играта свърши.
На Ноа не му оставаше нищо друго, освен да се надява, че следващото му посещение в затвора щеше да бъде по-приятно от предишното. Вече бе започнал да си мисли колко ли време ще му трябва, за да се опита да избяга през вратата, когато забеляза, че Моли е съсредоточила погледа си върху него. Изглеждаше напълно спокойна, когато му прошепна нещо само с устни. Той не беше много добър в четенето по устни, а и паниката беше започнала да го обхваща, затова му трябваха няколко секунди, преди да разбере какво му бе казала. Тази фраза винаги е била една от любимите на хората, на които им е дадено право на последна дума.