Наблюдавай внимателно.
Тя се обърна към служителя от охраната, дръпна качулката на суитчъра си, докато тя падна на раменете й, свали бейзболната си шапка и я пусна на пода до краката си и след това с бавна и сигурна походка се отправи към него.
— Този носи Силата в себе си — каза Моли спокойно и гладко като истински джедай.
Нямаше никакъв акцент и изговаряше думите с толкова силно придихание, че бе невъзможно гласът й да бъде сравнен с гласа на Натали Портман.
Мъжът от охраната леко се изчерви. В момента той бе подложен на същото въздействие, което Ноа бе изпитал на свой гръб, никога не можеш да бъдеш сигурен какво ще последва, когато това момиче насочи вниманието си към теб.
Моли се приближи още по-близко до мъжа от охраната, бутна лекичко с пръст очилата си надолу и в същото време вирна глава, така че да го погледне право в очите. Когато разстоянието между двамата стана около трийсет сантиметра, тя разтвори ръка, прокара я между лицата им и заговори отново:
— Това не са дроидите, които търсите.
Моли изчака малко, след това леко кимна, като че ли искаше да му подскаже, че е дошъл моментът за неговата реплика в диалога.
Настъпи продължителна тишина и след това пред очите на Ноа се разигра невероятна сцена — от всяващ респект, усърден служител на охраната, младият мъж постепенно се превърна в най-верния фен на Натали Портман.
— Това не са дроидите, които търсим — той повтори думите й точно като омагьосания щурмовак от Епизод 4.
Той продължи да я съзерцава прехласнато още няколко секунди и след това Моли извади тайното си оръжие, по-страшно от всякакъв лазерен меч — усмихна се така мило и закачливо, че краката на мъжа срещу нея се подкосиха. Тя измъкна химикалката от джобчето на ризата му, взе ръката му, в която той все още държеше верижката й, и със замах остави автографа си върху дланта му.
— Браво! — каза Кайл и всички останали служители, които наблюдаваха сцената, се присъединиха към аплодисментите му.
С това бе сложен край на кризата. Без да се суети повече, за да не изпуснат самолета си, Кайл се завъртя и с едно движение грабна платнената торба, шапката, телефона и бижутата на Моли. Извика весело през рамо „Благодаря ви, момчета“ и поведе клиентите си към изхода.
Трябваше да се качат на самолета през вратата за екипажа. Когато излязоха на пистата, Ноа направи знак на Кайл, че иска да остане за минутка насаме с момичето. Кайл кимна и дискретно се оттегли настрана, но преди това лекичко почука с пръст часовника си, за да им напомни да побързат.
— Как се представих? — попита Моли, очевидно много добре знаеше как се бе представила.
— Цитира репликите на двама различни герои от трилогията, в която ти самата не участваш, но като оставим това, всичко беше перфектно.
— Когато бях в колежа, трябваше да пиша курсова работа върху първите два филма. Останалите така и не съм гледала.
— История на киното ли учеше?
— Не, политология.
Ноа изчака някакво шумно превозно средство да отмине покрай тях и след това заговори отново:
— Трябва да те попитам нещо.
— Питай — тя усети, че настроението му помръкна.
— Когато бяхме на „Таймс Скуеър“ и се целунахме за първи път…
Тя свали слънчевите си очила и ги мушна в джоба на ризата му, приближи се по-плътно до него и отмахна с ръка кичур коса от очите му.
— Спомням си.
— Тогава ли ми открадна блекбърито?
Моли се усмихна и го прегърна. Не бе никак странно, че и тази целувка беше толкова вълнуваща, колкото и първата и в този момент Ноа разбра, че и всяка следваща щеше да бъде такава.
Тя отстъпи крачка назад, усмихна се невинно като агънце и му показа портфейла му в ръката си.
— Обичам те — каза Ноа.
Моли го погледна със същата безстрашна решителност, с която обреченият Хан Соло гледа в края на „Империята отвръща на удара“.
— Знам — отговори тя.
Моли заспа в прегръдките му още преди самолетът да е достигнал максималната си височина. Целият ред седалки бяха запазени за тях, а освен това екипажът ги обслужваше безупречно. След цялото напрежение през деня малко тишина и спокойствие нямаше да им се отразят никак зле.