Моли бе извадила едно-единствено нещо от чантата си и го стискаше в ръцете си по време на четиричасовия полет. Ноа видя, че това е книгата, която му бе показала в апартамента си.
Би било добре да имам нещо за четене, каза си той, и след известен размисъл реши, че тя надали би му се разсърдила, ако хвърли един поглед на книгата, докато тя спи.
Когато разтвори първата страница, отвътре изпадна скицата, която беше закачена на стената на спалнята й — онази идилична картинка на къщичката в гората, в която си мечтаеше да живее един ден.
Книгата съдържаше текстовете, дадени й от „Фаундърс Кийпърс“. Това бяха документи от времето на създаването на Съединените американски щати, които тя трябваше да запомни наизуст и по този начин да ги съхрани.
Кълна се пред олтара на Господ да проявявам вечна неприязън към всяка форма на тирания спрямо човешкия разум.
Текстът, който следваше, не включваше най-известните цитати от Джеферсън. Изглежда, голяма част от неговото писмено наследство или може би дори цялото, е била разпределена между другите и на Моли се бе паднала само една малка, произволно избрана част от него. Първият текст беше речта на Джеферсън при встъпването му във втория му мандат като президент. Ноа се зачете в него:
Не се страхувам, че мотивите ми или интересите ми могат да ме подведат, не намирам в себе си никаква страст, която да ме накара съзнателно да се отклоня от пътя на правдата, но поради слабостта на човешката природа и ограничеността на възгледите ми, понякога бих могъл да сгреша в преценката си и така да накърня интересите ви.
Затова и занапред ще се нуждая от снизхождението на избирателите ми, което и досега са проявявали към мен, и нуждата от него със сигурност няма да намалее през следващите години.
Това, което порази Ноа, когато прочете тези редове, беше фундаменталната разлика в начина на политическото говорене от онова време и в настоящия момент. Джеферсън беше един от бащите на нацията, може би най-големият мислител сред тях, и въпреки това в думите му се долавяше нещо почти напълно изчезнало при съвременните слуги на народа. Думите му бяха изпълнени с дълбоко смирение, сякаш в онзи момент е било най-важно да подчертае, че за него е огромна чест да бъде избран отново за пазител на най-ценните свободи на нацията.
Имаше още много за четене. Без да помръдне, Ноа погледна към Моли и видя, че тя още спи. Той намести светлината над главата си така, че да не й пречи.
След това си спомни, че имаше още един въпрос, който искаше да й зададе, но просто не му бе останало време за това. Не беше нещо важно, просто му бе любопитно.
От всички места, а това би могло да бъде буквално навсякъде по света, където можеше да се чувства в безопасност, защо бе избрала да отиде точно в Лас Вегас?
Глава 38
Дани Бейли и агент Кърнс пътуваха вече повече от пет часа с бомбата в микробуса и отдавна им беше време да спрат, за да заредят с гориво и да си починат.
След като посети тоалетната на бензиностанцията, Дани си взе диетична кола и шоколад и се нареди на касата. Докато чакаше реда си, той хвърли поглед към вестниците, подредени на поставката отстрани. Открояваха се две заглавия, изписани с големи букви, и Дани ги препрочете няколко пъти:
Погледна към един от ъглите и видя, че прашната охранителна камера е насочена право към него. Дори тук, помисли си той, на края на цивилизацията, някакъв малоумен далечен роднина на Биг Брадър ни наблюдава. Неясният образ на Дани, заснет от камерата, се прожектираше върху екрана на малък черно-бял телевизор, набутан между поставката за цигари и измачканите порно списания.
— Ще взема и един вестник — каза Дани на касиерката.
Стюарт Кърнс мина покрай него и се отправи към вратата, като все още бършеше мокрите си ръце.
— Хайде, синко, побързай, че вече започва да се мръква.
Дани кимна, но бе толкова дълбоко потънал в мислите си, че почти не обърна внимание на подканата на Кърнс. След няколко секунди момичето на касата трябваше да го побутне по ръката, за да го изкара от това състояние. Той прибра покупките и рестото си и се отправи към микробуса.