Докато пътуваха на юг през щата Невада, пътищата ставаха все по-тесни и прашни и почти не се срещаха автомобили. Първо се движеха по главната магистрала, която свързва отделните щати, след това завиха по двулентова платена магистрала, и накрая тръгнаха по обикновено двупосочно шосе през пустинята. Пътуваха вече от доста време и Дани имаше чувството, че с всяка измината миля се връщаха назад в миналото. Ако нещата продължаваха в същия дух, по залез-слънце сигурно щяха да се движат по изровен коларски път.
Дани все още държеше на коленете си отворения вестник, въпреки че преди няколко минути бе спрял да го чете.
— Стюарт, имам една идея, но не знам ти как ще реагираш.
— Казвай.
— Степента на опасност от терористична атака е повишена. Искам да кажа, че преди два дни вече беше повишена, а сега е повишена още един път.
— Точно така.
— Тук пише — продължи той и посочи вестника, — че има реална заплаха от терористичен акт, може би дори два, някъде в западните части на САЩ. В Сан Франциско вече са започнали да спират и да претърсват колите, които минават по мостовете.
Кърнс погледна вестника и след това отново насочи вниманието си към пътя.
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
— Опитай се да се съсредоточиш за минута и ще ти обясня.
— Добре, добре, казвай.
— Спомняш ли си атентатите в лондонското метро от седми юли, 2005?
— Разбира се.
— Знаеш ли, че в същата тази сутрин една охранителна фирма, ръководена от бивше ченге от Скотланд Ярд, е провеждала антитерористично учение в Лондон? А това учение, в което са участвали хиляда души, е било планирано месеци по-рано. То е трябвало да симулира същия тип терористично нападение, насочено към същите цели, в същия ден и час.
— Не, не знаех това.
— А тогава наистина е имало атентат. Докато се е провеждало учението, се е случило точно това, което е трябвало да симулират. Според теб каква е вероятността да е било чисто съвпадение?
— Ако беше вярно — отвърна Кърнс, — щях да съм чувал за това. А ти какво мислиш, че е станало, господин Оливър Стоун?
— Добре тогава — продължи невъзмутимо Дани, — а знаеш ли, че мъжът, който според твоите приятелчета от американското правителство стои зад тези бомбени атентати — между другото, името му е Харун Рашид Асуат — е бил защитен двоен агент и е бил на заплата в някакъв забутан отдел на MI-6? ЦРУ е знаело за него, но не са имали право и с пръст да го докоснат. В продължение на няколко години е живял в Щатите. По дяволите, дори се е опитал да организира тренировъчен лагер на Ал Кайда в Орегон…
— Ти си истинско съкровище, знаеш ли това?
— Ще ти кажа и още нещо. Мъжът, с когото все още не сме се срещнали, се казва Елмар, нали така?
— Да.
— Човекът, организирал атаките на единайсети септември, се казва Мохамед Атта. Използвал е много псевдоними, но се е нарекъл така след 2000 година, когато се е преселил в САЩ. Рожденото му име е Мохамед Еламир Ауад ал-Сайед Атта Карадоган. Но името, с което е получил работна виза и по-късно се е записал в школата за летци във Флорида, е Мохамед ел-Амир.
— Искаш да кажеш, че ел-Амир доста прилича на Елмар — обади се Кърнс. — Ти през деня подремваш ли? Защото сигурно стоиш буден по цяла нощ и през ума ти се въртят разни щуротии.
— В превод ел-Амир означава „генералът“. Това може да е и кодова дума. Атта е използвал името ел-Амир през 2001 година, а този тип го използва днес. Ако цялата тази операция е им инсценирана — ако целта им е наистина да започнат война, тогава имат нужда от някакво ново плашило, тук, на американска земя, и то трябва да е свързано с миналото и с патриотичните движения и по този начин всички опозиционни сили ще бъдат демонизирани.
— Мохамед Атта е мъртъв.
— И Осама Бин Ладен също е мъртъв, но това не му пречи да пуска нови видеозаписи на всеки шест месеца. Изобщо не твърдя, че зад всичко това стои някаква истинска ислямо-фашистка организация. Но ако представят нещата по този начин, историята ще изглежда още по-страшна, ако нещо в действителност се случи.
— Виж какво — започна Кърнс, — ще ти кажа това, което знам със сигурност. Идват избори, а откак се помня, страхът е бил решаващ фактор в политиката на партиите. Като имам предвид времето, по което се случва всичко това, опасността от терористичен акт и всичко останало, не бих се учудил, ако се окаже, че сме играли незначителна роля в осъществяването на нечии политически амбиции. Ако това ти доставя удоволствие, от чисто техническа гледна точка, можеш да го наречеш конспирация.