Не му доставяше никакво удоволствие, но Дани предпочете да си замълчи.
— Колко още ще пътуваме? — попита той.
Кърнс погледна часовника си и след това екрана на GPS-а:
— Най-много още половин час.
Продължиха да пътуват мълчаливо. От време на време Дани поглеждаше към възрастния мъж и се надяваше, че казаното преди малко му е подействало като предупреждение. Изглежда, че поне в това, Дани бе успял. Не можеш да видиш мислите на човека до себе си, но със сигурност можеш да видиш, че е потънал в тях.
Глава 39
Знакът „закопчайте коланите“ светна над главата на Ноа и в същия момент прозвуча съобщението, че самолетът започва спускането си и ще кацне по разписание на международното летище „Маккарън“.
Ноа разтърка очи, чувстваше се така, все едно не бе мигвал от доста дълго време. Не бе усетил колко бързо бе минало времето, тъй като през целия полет бе чел и препрочитал цитатите, включени в книжката на Моли.
По време на студентските си години, преминали в един от най-добрите университети, най-вероятно е бил запознат с тях и те не би трябвало да му звучат като нещо ново. Обзе го странно безпокойство — все едно четеше хороскоп, който до такава степен отговаряше на истината, че авторът му нямаше откъде да знае всички факти, освен ако от дълго време не го бе наблюдавал тайно през прозореца. Имаше чувството, че всеки от тези цитати се отнасяше именно до настоящото време и място и са били написани с едничката цел да бъдат прочетени от Ноа Гарднър. Можеха да бъдат дадени много примери, но един от тях се открояваше особено ясно:
„Фразата «прекалено голям, за да се провали» беше възродена с пропагандна цел по време на една от миналогодишните им сесии за създаване на нови идеи. Това бе станало точно в периода преди големия финансов срив, бедствието, което на няколко вълни заливаше страната и сега бе набрало сила, повече отвсякога.“
Първоначалната идея беше тази фраза да бъде свързана с бизнеса и да се използва така, че да внушава, че нещо толкова огромно и успешно не може да потъне — само си помислете за „Титаник“ преди срещата му с айсберга. Но после бяха решили, че този нов смисъл на фразата ще звучи по-скоро като заплаха, отколкото като обещание.
А всъщност кризата не беше нищо друго, освен безскрупулно радикално съсредоточаване на богатство и власт и в основата на това престъпление стояха някои от най-престижните клиенти на „Дойл&Мърчант“ от „Уол Стрийт“. Но не беше редно да се позволи на пресата и на обществото да стигнат до тези изводи. Затова парите, които правителството наля, за да измъкне от затруднението милиардерите спекуланти, както и множеството им приятели и съучастници, бяха представени като смела спасителна операция, предприета в името на благото на американския народ.
Нямаме друг избор — тъжно и безпомощно твърдяха както онези, които даваха, така и онези, които получиха стотиците милиарди долара, тези пари трябваше да бъдат изплатени от бъдещите поколения, а това означаваше край на мечтите им за по-добър живот. „AIG“, „Лемън Брадърс“, „Мерил Линч“, „Сити груп“, „Беар Стърнс“, „Банка на Америка“, „Морган Стенли“, „Фани“ и „Фреди“ и всемогъщият кукловод, който стои зад всички тях — „Голдман Сакс“ — тези компании са основата, върху която е изграден нашият начин на живот и ако те загинат, всички ще загинем. Това беше историята, която американският гражданин чуваше отвсякъде.
Така по нов начин пред обществото бе поставен отдавна познатият избор, а именно да избере по-малкото зло. Носеха се слухове за спираловидно сгромолясване на борсата, за масово изтегляне на средства от банките и за неспособността на много хора да изплащат ипотеките върху имотите си. От трибуната на Конгреса се чуха дори заплахи за въвеждане на военно положение, ако правителството не реши да отпусне милиардите на тези компании. Всезнаещите народни представители, тези съучастници на правителството, повтаряха това алиби всеки път, когато им се зададеше въпросът: Защо го направихте?
Те бяха избрали да възнаградят корупцията, макар да знаеха, или поне би трябвало да знаят, че с това не решаваха проблема. Не бе необходимо да напишат проектозакон от хиляда страници, за да стане ясно на всички.