Нека правдата възтържествува, ако ще и небето да се продъни.
В книжката на Моли не се казваше на кого принадлежат тези думи, но техният смисъл е бил заложен в общественото съзнание от най-древни времена и е стоял в основата на идеята за върховенството на закона. В произведението си „Здрав разум“, Томас Пейн, който бе цитиран на същата страница, изразява тази идея по различен начин: „В Америка законът е крал.“ Дори и хората, облечени във власт, не стоят над него. Слабите винаги могат да разчитат на неговата защита, а нито една корумпирана институция не е прекалено голяма, за да се провали.
Ето какво точно означава принцип, каза си Ноа и като че ли за първи път се замисли сериозно върху значението на тази дума. Не е някакво указание или предложение, или сложна думичка, която често се среща в безсмислените интелектуални разговори. Това е ключовият камък в основата, върху която е изградена цялата система. Всичко останало около нас може да се сгромоляса, защото преходните неща могат да бъдат построени отново и да станат дори по-добри отпреди, но принципът ще остане незасегнат и ако се придържаме към него, можем да започнем всичко отначало.
На следващата страница Ноа прочете изказването на Джон Адамс по въпрос, върху който баща му беше разсъждавал тази сутрин.
„Желанието за власт, това велико чувство, с което сме се опитвали да обясним извършването на толкова добро и толкова зло, може да се окаже изключително полезен и благороден стремеж, ако бъде правилно овладян. Но ако този стремеж не може да бъде контролиран, той се превръща в ненаситна, неконтролируема сила, която посяга на правата на другите. И много велики хора са прибягнали до беззаконие и произвол с единствената цел да задоволят тази своя страст…“
Накратко казано, оказва се, че всяко едно правило се е провалило, защото хората, които са участвали в създаването му не са били перфектни. Но за разлика от Артър Гарднър, Адамс вярваше, че тази тежка задача е била решена с разделение на властите, залегнало в конституцията на страната още от създаването й. Или по-скоро хората трябва да решават тази задача всеки божи ден, на всеки следващи избори и внимателно да следят действията на продажните слуги на народа.
На съседната страница имаше цитат от друг Адамс, братовчед на Джон. Този цитат бе изписан с по-голям и по-тъмен шрифт от останалите текстове. Тези предизвикателни думи са били написани от Самюел Адамс в зората на революцията, когато връщането назад вече е било невъзможно. Това е проверка за куража на онези, които впоследствие щяха да се нарекат американци.
„Ако обичате богатството повече от свободата, спокойствието на робството повече от ожесточената битка за независимост, тръгнете си с мир и си отидете вкъщи. Нямаме нужда нито от съвета ви, нито от оръжието ви. Коленичете и целунете ръката, която ви храни. Дано оковите ви не са особено тежки и дано идното поколение забрави, че е имало и такива съотечественици.“
Действай или млъквай, с други думи, сражавай се или си върви вкъщи. Да си свободен е щастливо изключение, казваше по-нататък той, а не правило, и ако искаш да се радваш на свободата, трябва да направиш всичко възможно да я съхраниш.
Самолетът се приземи почти неусетно и веднага след това намали скоростта и се отправи към ръкава на летището. Нещо докосна крака на Ноа и той вдигна поглед от книгата. Моля най-после се бе събудила. Тя се протегна мързеливо, а той й подаде бутилка минерална вода.
— Благодаря — каза тя, — нямах намерение да спя през цялото време.
— Сигурно си била много изморена.
Моли забеляза книгата, която все още беше в ръцете му. Той я затвори и й я подаде.
— Надявам се, нямаш нищо против, че почетох от нея.
— Не, разбира се.
Тя се протегна и извади платнената си торба изпод седалката, отвори я и пусна книгата в едно от вътрешните отделения.
— Ей, Моли.
— Да.
Той я докосна по ръката.
— Мисля, че започвам да разбирам — промълви Ноа.
— Какво да разбираш?
— Преди не ми беше съвсем ясно, но сега започвам да разбирам какво правите ти и твоите хора.
— Добре — кимна тя и продължи да рови из чантата си.
— Наистина е така.
— Знам, че е така — говореше му като на капризно дете, което има нужда да бъде похвалено и при най-малкото постижение. — Чудесно, много се радвам.