— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, ще ти призная една тайна. Ана полудя около един час преди ти да дойдеш тази вечер и ни побърка.
— Наистина ли? — Това признание я развесели и успокои. — Стана ми по-леко. Тя винаги изглежда така подредена и точна. Сякаш всичко й идва отръки и успява да се справи с лекота.
— Така е. Само не ни питай как ни командва. Строява ни в две редици и ни плаши до смърт.
— Но вие я боготворите. Всеки един от вас. Това е удивително. А за мен е съвсем нова и непозната територия.
— За мен също.
— Не. — Тя обърна лице към него. — Не е! Семейните сбирки, независимо дали са традиционни или случайни, планирани или спонтанни, за теб са нещо добре познато и известно. Стара територия. Ти нямаш нужда от карта, за да се оправиш в нея. И си страшно щастлив човек, че ги имаш, всички твои братя и сестри.
— Знам. — Сет си помисли откъде бе дошъл тук. Спомни си и за Глория. — Знам това.
— Да, то се вижда. Вие всички сте така предани един на друг, изпълнени един от друг. Близките ти ми направиха място, приеха ме, защото ти ги помоли. Ти имаш отношение към мен, затова и те имат. Ти ме обичаш, затова и те ме обичат. Трябва да ти призная, че с моето семейство няма да е така. Ако някога се срещнеш с тях, по-точно, когато се срещнеш с тях, ти ще бъдеш много внимателно разпитан, изследван, анализиран и преценен.
— Но те също ще го направят заради теб.
— Не, не толкова заради мен, колкото заради тях самите. Заради името на семейството. По точно имената — поправи се тя. — Положението. Ще бъде направено дискретно проучване на финансовата ти стабилност, за да бъдат сигурни, че не преследваш парите ми. Майка ми първоначално ще бъде развълнувана от това, че имам връзка с мъж, който е толкова известен в артистичните кръгове, толкова шикозен…
— Шикозен. Защо използваш тези купешки думи?
— И докато е впечатлена, всичко ще бъде наред — довърши изречението си Дру.
— О, я остави майка си на мира! — Той разроши косата си като десетгодишно хлапе. — Няма да се оскърбя, ако някой се впечатли толкова много от репутацията ми на художник.
— Но може би ще се оскърбиш, когато миналото ти бъде съвсем подробно изследвано и кредитната линия и банковите сметки на „Лодки от Куин“ бъдат проверени.
Споменаването на миналото накара кръвта му да изстине.
— Ти сериозно ли говориш?
— Съвсем сериозно. Трябва да го знаеш. Това е стандартна процедура в моето семейство. Джона премина изпитанието с много високи оценки, а и политическите му връзки бяха допълнителен плюс. Което обяснява защо никой не бе очарован, когато обявих, че няма да има сватба. Съжалявам. Знам, че развалих настроението ти, но мисля, че като се има предвид как се развиват нещата помежду ни, трябва да знаеш всичко това. По-добре рано, отколкото късно.
— Да. По-добре рано. — Той хвана ръката й и преплете пръсти с нейните. — Ако не им хареса онова, което открият, нещата помежду ни ще спрат ли да се развиват?
— Както знаеш, дойдох да живея тук, далеч от тях, защото не можех да живея като тях. Аз живея според своите собствени закони и тези на сърцето ми.
— Значи няма да се тревожим. — Той я взе в прегръдката си. — Обичам те. И не ме интересува какво мислят другите. Да мислят каквото си щат.
Искаше му се наистина да е толкова просто.
В живота си досега беше научил, че любовта е единствената и най-могъщата сила на света. Тя можеше да преодолее и да помете и алчността, и омразата, и завистта, и дребнавостта. Тя можеше да промени живота.
Господ бе свидетел, че любовта бе променила неговия.
Сет вярваше в безграничната сила на любовта, независимо дали тя се проявяваше в страст или себеотрицание, в гняв или нежност.
Но любовта рядко беше проста. Тя бе многопластова, многостранна и точно тази нейна сложност и многообразност я правеше такава голяма сила.
И така, той обичаше Дру и затова трябваше да й разкаже всичко. Не беше роден направо на десет години. Тя имаше правото и трябваше да знае откъде идва и как. Трябваше да намери начин да й разкаже за своето детство. И за Глория.