Выбрать главу

Повечето от женските рокли бяха със същите цветове, но накитите бяха предимно бели, в изобилие и под формата на диаманти и перли. Всъщност дрехите бяха консервативни, традиционни и много, много скъпи.

Беше нещо като политическо рали, състезание, надпревара, оприличи го Сет. Отчасти празненство, отчасти мелница за клюки.

Можеше да ги нарисува с акрилни бои, помисли си той. Всички тези наситени цветове и форми, облени от ярката светлина на кристалните полилеи.

— Друсила. — Катерин изникна неочаквано до тях, облечена в морскосиньо. — Изглеждаш прекрасно. Но не говорихме ли да облечеш бялата рокля на „Валентино“? — Тя целуна дъщеря си по бузата и с едно снизходително „тц-тц“ прекара ръка по косата й.

— Здравей, Сет. — Тя му подаде другата си ръка. — Прекрасно е, че те виждам отново. Страхувах се, че трафикът ще ви забави. Толкова се надявах двамата с Дру да дойдете още преди уикенда, така че да не става нужда да карате по този ужасен път.

Сет за пръв път чуваше за подобно предложение, но веднага влезе в час.

— Благодаря много за поканата, но не можах да се освободя по-рано. Надявам се, че ще ми простите и ще запазите един танц за мен. Така ще мога да кажа, че съм танцувал с двете най-красиви жени в тази зала.

— Не е ли очарователен? — Катерин леко порозовя. — Можеш да бъдеш сигурен, че ще го направя. А сега ела с мен, трябва да те представя. Толкова много хора искат да се запознаят с теб.

Преди обаче да успее да го отвлече, бащата на Друсила застана пред тях. Беше представителен мъж със сребриста коса и засенчени, подозрително шарещи кафяви очи.

— Ето я и моята принцеса. — Той притегли Дру в силната си и любяща прегръдка. — Закъсняхте и аз се притесних.

— Не сме закъснели.

— За Бога, остави момичето да си поеме дъх — нареди Катерин и дръпна Проктър за ръката.

В един миг Сет си представи как кучето Уитлес дърпа Ана за полата и се мъчи да се завре между нея и някой, който се опитва да я прегърне.

— Проктър, това е кавалерът на Друсила — Сет Куин.

— Радвам се да ви видя. Най-сетне. — Проктър пое ръката му със здраво ръкостискане. Тъмните му очи спряха настойчиво върху лицето му. Сякаш го изучаваха. — Радвам се да се запозная с вас. — Продължаваше да държи ръката му. Сет започна да се пита дали няма да играят на канадска борба, когато той най-накрая я пусна.

— Жалко, че не можахте да намерите време да дойдете за уикенда.

— Татко, вината не е на Сет. Казах ти, и на мама казах, че аз не мога. Ако…

— Магазинът на Дру е страхотен, нали? — прекъсна я Сет. Тонът му беше безгрижен и весел, докато вземаше шампанско от таблата на преминаващия покрай него сервитьор, подаде първата чаша на Катерин, сетне на Дру, на Проктър и накрая взе за себе си. — Не мога да се произнеса по отношение на всички аспекти на бизнеса, но говоря от естетична гледна точка. Тя е използвала пространството и светлината перфектно и е разгънала цяла гама от цветове и материали. Окото на всеки художник би било задоволено от онова, което е направила. Е, аз й се възхищавам, като художник на художник. Трябва да бъдете много горди с нея.

— Разбира се, че сме горди. — Усмивката на Проктър стана остра, кисела, почти убийствена. Тя казваше: „Дру е моя дъщеря, ти какво си мислиш, бе!“ точно толкова ясно, колкото и дърпането на Катерин за ръкава преди малко. — Друсила е нашето най-скъпоценно съкровище.

— Не би могло да бъде другояче — съгласи се Сет.

— А, ето го там и дядо! Сет! — Дру хвана ръката на Сет. — Трябва да те запозная с него.

— Разбира се. — Той се усмихна сияйно на родителите й. — Извинете ме за минута. Ще се видим пак.

— Ти си бил много печен в ласкателствата — прошепна му тихо Дру, докато се отдалечаваха. — Впечатли ме.

— Завършил съм курс по такт и дипломация. Мисля, че Фил е виновен за това. Можеше все пак да ми споменеш за поканата за уикенда.

— Да, извинявай. Трябваше. Реших, че по този начин спасявам и двама ни. А вместо това май те насадих на пачи яйца.

По пътя към масата, където сенатор Уиткомб седеше като истински монарх, заобиколен от цяла свита придворни, ги спряха поне дузина пъти. Всеки път Дру разменяше целувка или ръкостискане, след което го запознаваше и се освобождаваше много елегантно от гостите.

— Ти също си много добра — рече й Сет.

— Иде ми отръки по рождение. Здравей, дядо. — Тя се наведе и целуна един възрастен хубав и добре сложен мъж.

Има наблюдателен, внимателен и остър поглед, реши Сет. Като боксьор, който доминира на ринга както с мускулите, така и с ума си. Косата му беше гъста и остра, с цвят на олово, а очите бяха блестящо зелени като на внучката му. Очевидно от него бе наследила удивителните си очи.