— Не мога да причиня такова нещо на Дру.
— Я, стига! Това момиче не иска до себе си мъченик. — Тя удари с ръце си по бедрата си и се намръщи. — Упорит си до глупост. Също като дядо си.
След което изчезна.
17
Барът бе като място за гмуркане. Място, където пиенето беше сериозно и най-често самотно занимание. Синята завеса на дима от цигарите, достатъчно плътна, че да бъде разделена с ръка или разсечена с нож, превръщаше всичко в зле аранжирана сцена от черно-бял филм. Светлините приличаха на мътни, забулени от облаци луни, които помагаха на постоянните клиенти да се задълбочат в собствените си мисли, но също така скриваха конфузните или неприлични сцени, когато някой решеше да се намеси в мислите на съседа си.
Миришеше на миналогодишни цигари и миналогодишна бира.
Мястото за забавление и общуване се състоеше от тесен бар-плот покрай стената, наблизо бе поставена маса за билярд, на която група момчета играеха с осем топки, а още толкова стояха наоколо с бири в ръка. Израженията на досадно недоволство и отвращение по лицата им показваха какви непрокопсаници са всички до един.
На един от прозорците посредством лист шперплат бе закрепен климатик, но единственото, което постигаше, беше шум и смесване на зловонните миризми.
Сет седна в единия ъгъл на бара и, правейки се на невъзмутим, си поръча бира в бутилка. Помисли си, че предложението на Глория да се срещнат на подобно място е много подходящо. Атмосферата му бе до болка позната, помисли си със самоирония той, като роден дом. Когато беше дете, тя постоянно го влачеше по такива места, а ако случайно имаше транспорт, той обикновено спеше в колата, докато тя се забавляваше вътре.
Глория може да бе израснала в добро семейство от висшата класа, но всички предимства на произхода й бяха загубени напълно и завинаги благодарение на лошотията в нея, която постоянно търсеше и намираше ниското, долното, грозното в живота.
В един момент Сет престана да си задава въпроса какво я караше да мрази, да отхвърля всичко почтено и прилично. Каква невидима сила вътре в нея я принуждаваше да използва всеки, който имаше някаква причина да я обича, докато не пресушеше, не изсмучеше от него всичко — пари, чувства, жизненост, или не разрушеше живота му.
Лошите й привички — мъже, наркотици, алкохол, не бяха причината. Те бяха просто само още една форма на стремежа й към абсолютно задоволяване на собствените й желания.
Но мястото за срещата беше много подходящо, мислеше си Сет, докато седеше и слушаше острите удари на топките, неприятното хленчене на уредбата, и вдишваше миризми, които го връщаха далеч назад към кошмара на детството.
Глория посещаваше подобни места, за да си хване някой мъж, спомни си Сет, ако се нуждаеше от джобни пари. Ако пък имаше пари, тогава ходеше, за да се напие, ако бе избрала пиенето за дрога и забавление през нощта.
Ако целта беше мъж, Глория го водеше в дупката, в която живееха. През тънката стена Сет чуваше звуците от секса и дивия пиянски смях. Ако майка му беше пияна или дрогирана, а това обикновено подобряваше настроението й, понякога спираха в някой денонощен ресторант и тогава той ядеше.
Ако настроението й беше гадно, вместо храна получаваше юмруци.
Това продължи, докато не порасна достатъчно, за да се пази от ударите.
— Ще я пиете ли тази бира — попита го барманът, — или ще я гледате цяла нощ?
Сет повдигна очи и студеният му поглед накара мъжа да отстъпи назад. Като продължи да го гледа втренчено, той бръкна в джоба си извади банкнота от десет долара и я остави до недокоснатата бутилка бира.
— Защо, проблеми ли има? — попита. В гласа му се чувстваше лека заплаха.
Барманът сви рамене и без да отговори, се зае с друга работа.
Когато Глория влезе, мъжете, които играеха билярд, я изгледаха преценяващо. Сет забеляза как тя прие техните похотливи подвиквания като комплимент.
Беше облечена с къси джинси, които разкриваха кльощавите й бедра, а подгъвът им стигаше точно до чатала й. Впитата в гърдите й горница бе яркорозова, на няколко сантиметра от голия й корем. На пъпа си имаше халка и татуирано водно конче. Ноктите на ръцете и краката й бяха лакирани и изглеждаха почти черни на мътната светлина.
Глория се плъзна на стола и погледна към играчите на билярд. Погледът й беше похотлив и горещ.
Трябваше му само секунда, за да установи, че част от парите, които й бе дал, са отишли.
— Джин с тоник — рече Глория на бармана. — И по-внимателно с тоника.
Тя си взе цигара, запали я със сребърна запалка и издуха бавно дима към тавана. Кръстоса краката си и залюля единия.
— Горещо ли ти е? — попита тя Сет и се засмя.