— Не, не, за Деня на майката вече съм решил какво ще подарявам. Вие не сте оттук. Акцентът ви — продължи Сет, когато веждите й въпросително се вдигнаха нагоре — ви издава. Не е от крайбрежието. Малко по на север може би.
— Точно така. От столицата.
— Добре, а името на магазина — „Пъпка и цвете“. Това не е ли от Уистлър?
Изненада и интерес се мярнаха в очите й.
— В интерес на истината, да. Но вие сте първият, който направи връзката.
— Един от братята ми е голям познавач на поезията. Не мога да си спомня съвсем точно цитата. Беше нещо за идеалната форма както на пъпката, така и на цветето.
— „Шедьовърът трябва да бъде като цветето — съвършено и като пъпка, и като цвят.“
— Да, това беше. Сигурно съм го запомнил, защото и аз това правя. Занимавам се с бои и цветове.
— Наистина ли?
Тя си напомни да бъде внимателна, да се успокои, да намали темпото. Бавният, неангажиращ разговор с непознати влизаше в задълженията й като част от живота в малкия град. Вече го бе преценила. Лицето му й бе някак смътно познато, а тези очи — много яркосини, бяха откровени и прями и определено показваха интерес. Не можеше да си позволи да флиртува с купувачите, макар да бе убедена, че това ще увеличи оборота, но можеше да бъде приятелски настроена. Поне.
Нали точно за това бе дошла в Сейнт Крис. За да се държи приятелски.
Тъй като реши, че той боядисва къщи, тя бързо направи сметка колко поръчки трябва да има, за да поддържа що-годе задоволителен бюджет.
— И тук ли работите?
— Сега вече да. Но дълго време ме нямаше. А вие сама ли сте в магазина? — Той се огледа и прецени колко много работа бе необходима, за да се създаде градината, която бе направила. — Собственичката идва ли въобще?
— Засега работя сама. И всъщност собственичката съм аз.
Той я погледна отново и се разсмя.
— О, Боже, дори през ум не ми мина! Радвам се да се запознаем, Друсила Уиткомб Бенкс. — Той й протегна ръка. — Аз съм Сет Куин.
Сет Куин значи. Тя автоматично постави ръката си в неговата и бързо преподреди мислите си. Лицето му й беше познато не защото го бе срещала в градчето, а от списанията. И не беше бояджия, нищо че носеше стари изтъркани джинси и избеляла риза, а художник. Местното момче, което бе станало знаменитост в Европа.
— Много ми харесват вашите картини — рече тя.
— Благодаря. На мен пък ми харесва вашата работа тук. — Той обхвана с широк жест магазина. — Но сигурно съм ви откъснал от нея. Така че трябва да се реванширам. Има няколко жени, които искам да впечатля. Можете да ми помогнете.
— Жени? В множествено число?
— Да. Три, не четири — поправи се той, като се сети за Обри.
— Чудя се как ли ви остава време да рисувате, господин Куин.
— Сет, моля. Справям се някак си.
— Сигурна съм в това. — Някои мъже винаги успяват да се справят. — Рязани цветя, букети или саксии?
— Ами… нека да са рязани цветя в красиви кутии. Нали така е по-романтично? Да помисля. — Той направи план на времето и пътя си и реши, че първо ще мине покрай Сибил. — Значи номер едно е умна, интелектуална, елегантна и много практична, но с нежна и мека душа. Предполагам, че розите ще бъдат най-подходящи за нея.
— Ако искате да бъдете предсказуем.
Той погледна момичето изненадано и с любопитство.
— Тогава нека да бъда непредсказуем. Ще ми помогнете ли?
— Момент. Имам нещо отзад, което сигурно ще ви хареса.
Когато тя се обърна и излезе през страничната врата, Сет си помисли, че всъщност тя бе нещото тук, което най-много му харесва. При тази мисъл сърцето му направи неочакван скок.
Филип сигурно щеше да одобри класическата чиста линия на костюма й с цвят на узряла праскова. Итън сигурно щеше да се чуди как да й помогне в работата по магазина. А Кам… ами Кам просто щеше да я огледа и да се ухили.
Сет имаше чувството, че носи по малко и от тримата у себе си.
Момичето се върна с ръце, пълни с екзотични цветя, чиито чашки с цвят на патладжан сякаш бяха покрити с восък.
— Кала-лилия — обясни тя. — Елегантна, естествена, класическа и с необикновен цвят.
— Заковахте в десетката. Тя е точно такава.
Дру постави цветята във ваза с формата на конус.
— Следващата?
— Добра, топла, старомодна и консервативна в най-добрия смисъл на думата. — Само като си помисли за Грейс и се усмихна. — Естествена и обикновена, също в най-добрия смисъл на думата. Сладка, но не сочна и с гръбнак от стомана.
— Лалета — рече момичето и отиде до малкия охладителен шкаф. — С този рядък нежнорозов цвят. Едно скромно цвете, което е много по-издръжливо, отколкото изглежда — добави, като ги донесе, за да му ги покаже.