Най-малките хлапета бяха заведени на горния етаж и сложени в свободните легла, за да продължат съня си. Емили остана да ги наглежда. Дру си представи как не всички от тях искат да спят и си говорят тихичко, като правят предположения за тази неочаквана среднощна среща.
— Извинявам се на всички — започна Сет.
— Щом си ни извадил от креватите в два сутринта, значи имаш причина. — Филип сложи ръката си върху ръката на Сибил. — Да не си убил някой? Защото ако ще трябва да се отървем от тялото още тази нощ, най-добре да започваме, докато не се е зазорило.
Благодарен на брат си за това, че се опита да разведри атмосферата, Сет поклати глава.
— Не, все още не съм убил никого. Може би щеше да е много по-лесно за всички ни, ако бях го направил.
— Хайде, Сет. Изплюй камъчето и си спести разсъжденията — намеси се Кам. — Колкото по-скоро ни кажеш какво не е наред, толкова по-бързо ще успеем да направим нещо по въпроса.
— Тази нощ се срещнах с Глория.
Настъпи тишина. Плътна и страшна тишина. Сет погледна Сибил, защото знаеше, че тя най-много ще се разстрои.
— Съжалявам. Мислех, че ще намеря начин да се справя сам и да не ви казвам, но се оказа, че няма такъв.
— И защо не си ни казал? — В гласа на Сибил имаше напрежение, а ръката й под пръстите на Фил видимо трепереше. — Ако се навърта наоколо и те безпокои, ние трябва да знаем.
— Не е за пръв път — призна виновно той.
— Но трябва да бъде за последен. — В гласа на Кам кипеше гняв. — Какво става, Сет? Какво искаш да кажеш? Че е идвала и преди и ти дори не си ни споменал за това?
— Не виждах смисъл да ви забърквам в тази мръсотия. Не исках…
— Мамка му! Кога? Кога е започнало всичко това? Кога за пръв път тя се е върнала за теб?
— Кам… — обади се Ана.
— Ако смяташ да ми кажеш да се успокоя — обърна се той към нея, — направо си губиш времето. Спести си думите. Зададох ти въпрос, Сет!
— Когато бях на четиринадесет години.
— Кучка! Ама и ти си един! — Кам скочи от масата. Дру изтръпна. Не беше виждала досега такава ярост, толкова силна, люта и свирепа възбуда, готова да смачка всичко по пътя си.
— Значи през всички тези години тя е идвала тук, а ти не си казал нито дума?
— Няма защо да му крещиш сега — намеси се Итън и макар че гласът му бе спокоен, в очите му Дру забеляза нещо, което й подсказа, че и неговият гняв може да бъде толкова смъртоносен, колкото този на брат му. — Пари ли искаше от теб?
Сет понечи да отговори, но само вдигна рамене и поклати утвърдително глава.
— Е, сега вече можеш да му викаш — промърмори Итън на брат си.
— Ти си й плащал, така ли? И продължаваш да й плащаш? — В гласа на Кам вибрираха изненада и яд. — Защо, по дяволите? Какъв е бил смисълът? Щяхме да ритаме алчния й задник от тук чак до Небраска, ако ни беше казал! Щяхме да предприемем всички законови стъпки, за да я държим далеч от теб. Защо, по дяволите, си й позволил да те измъчва?
— Направих всичко, за да я държа далеч от вас. В края на краищата това бяха само пари. Някакви си жалки, нищожни пари. Моля ви! Исках тя да се махне и да ни остави на мира.
— Но тя продължи да се връща — рече тихо Ана. Тихо, защото собственият й темперамент бушуваше под повърхността. Ако избухнеше, гневът на Кам щеше да изглежда като безобидна сръдня на малко момче. — Нали?
— Да, но…
— Трябваше да ни се довериш. Знаеш, че сме с теб и сме тук.
— О, Ана. Знаех това.
— Но не е този начинът да ни го покажеш — извика Кам.
— Давах й пари — вдигна ръце Сет. — Само пари. Това беше единственият начин според мен да ви защитя. Трябваше да направя всичко, всичко, което можех, за да ви се отплатя.
— За да ни се отплатиш ли? За какво?
— За това, че ме спасихте. — Гласът му потрепера от завладелите го чувства, а те бяха толкова силни, че потушиха всички останали емоции и в стаята настъпи тишина. — Вие ми дадохте всичко — почтеност, чистота, нормален живот. Вие променихте вашия живот заради мен, и го направихте тогава, когато не представлявах нищо за вас. Създадохте ми семейство. По дяволите! Кам, ти ме създаде, ти ме направи човек!
Измина цяла минута преди Кам да продума. Но когато проговори, гласът му беше хриплив.
— Не искам да чувам от теб подобни глупости. Не искам да чувам за пари, разплащания и сметки.
— Той не искаше да каже това — борейки се със сълзите си, рече Грейс. — Седни, Кам… Сега седни и чуй. Не му се карай и не му говори по този начин. Той е прав.
— Какво значи това? — почти подскочи Кам, но все пак се отпусна на стола. — Кажете ми какво означава всичко това, по дяволите!
— Той никога няма да ми позволи да го кажа — опита се да започне Сет.