— Защото си със Сет, моето момиче — отвърна просто Филип.
— Вие не знаете колко сте специални. Всички вие. Вие сте… съюз. Дали това, че Сет се опитва да запази този съюз, е правилно или не, умно или глупаво — няма значение. Важното е, че той ви обича толкова много и не може да постъпи другояче. А тя знае тази слабост и я използва. Трябва да бъде спряна.
— Ето една жена с мозък — рече Кам. — Ти плати ли й нещо тази нощ, момче?
— Не, тя постави нови условия. Щяла да отиде в пресата и да разкаже историята. Много важно, дрън-дрън. — Той изправи глава и осъзна, че голяма част от тежестта вече я няма. — Но този път въвлече и Дру, завъртя и нея в мръсната пяна. Внучката на сенатор в сексскандал. Знам, че са глупости, но ако го направи, ще повлече всички ни. Репортерите ще дебнат и причакват Дру в цветарницата, ще ви гонят и ще слухтят след вас, ще превърнат живота ви в ад. Животът на всички ни ще се обърка и сгромоляса. Не искам това да стане.
— Мамка й! — съвсем ясно произнесе Обри.
— Още едно момиче с акъл — намигна Кам. — Колко иска този път?
— Един милион.
Кам едва не се задави с кафето, което пиеше.
— Какво? Един милион шибани долара?
— Няма да получи нито стотинка. — С намръщено лице Ана потупа Кам по гърба, за да му мине. — Този път нито стотинка. И никога повече. Нали така, Сет?
— Знаех, когато седнах в онази дупка, че трябва да престана да й давам. Да прави каквото иска.
— А ние няма да стоим със скръстени ръце — обеща Филип. — Кога трябва да се видиш с нея отново?
— Утре вечер, с десет хиляди в аванс.
— Къде?
— В оня гнусен бар за бараби в Сейнт Мишел.
— Това е по частта на Фил. Той да му мисли — рече Кам и се усмихна широко. — Обичам, когато става така.
— Да, все ще измисля нещо.
— Защо не взема да направя закуска? — попита Грейс и се изправи на крака. — А ти пък ще ни кажеш какво си измислил.
Дру чу много и различни идеи, мнения и аргументи и лудешки смях, от нейна гледна точка, който не разбра, а също и доста обидни упреци, които братята Куин си размениха, докато обмисляха плана.
В същото време в тигана цвъртеше бекон, пържеха се яйца и се вареше кафе. Тя се чудеше дали липсата на сън е причина за забавените й реакции и притъпеното й остроумие, или просто бе невъзможно един външен човек да поддържа скоростта и динамиката на разговора.
Когато се опита да стане и да помогне да сложат масата, Ана само постави ръка на рамото й и рече:
— Стой си, скъпа. Изглеждаш изтощена.
— Добре съм. Просто не мога да разбера всичко. Предполагах, че Глория не е извършила действително престъпление, но очевидно не е така, щом се каните да говорите с полиция и адвокат, вместо да се опитате да оправите нещата сами.
Разговорът затихна. За няколко секунди не се чуваше нищо, освен цвъртенето на месото в тигана и бълбукането на кафето.
— Така — каза накрая замислено Филип. — Това е още едно, странично мнение. Не е зле да го имаме предвид. Освен това трябва да бъдем подготвени, че ченгетата ще кажат на Сет колко голям глупак е бил да й плаща пари още първия път. Това е стара работа, ще кажат, нищо не може да се направи.
— Но тя го е изнудвала!
— Само с думи — съгласи се Итън. — Няма да я арестуват за това, нали?
— Не, но…
— Предполагам, че адвокатът може да изпише цяла камара писма, доклади и какво ли не още. Може би ще успеем да я дадем под съд. В тази страна може да съдите когото си искате и за каквото и да е. Може би ще стигнем и до съдебната зала. Тогава ще стане грозно и вероятно ще се проточи с години.
— Но няма да е достатъчно, за да я спрете — настоя Дру. — Тя би трябвало да плати за онова, което е направила. Трябва да я заболи, да се опари, за да не посяга повече. Ти работиш в системата, знаеш какво ще стане — обърна се тя към Ана.
— Така е. И вярвам в правораздаването. Но познавам похватите на Глория, както и номерата й. Колкото и да искам да си плати за всеки миг болка и нещастие, които е причинила на Сет, знам, че няма да стане. Това можем да направим само ние.
— Значи трябва да се справим сами — рече Кам с тон, нетърпящ възражение. — Ще се изправим цялото семейство срещу нея и ще й дадем да разбере. Това е решението.
Дру се наведе към него.
— Мислиш, че аз не мога да се изправя срещу нея, така ли?
Кам се облегна удобно назад.
— Дру, ти си винаги добре дошла, но не седиш на тази маса само да украса. Ти също си с нас и ще устоиш. Мъжете от семейство Куин не се влюбват в жени, които нямат кураж и характер.