Дру не отмести очи от него.
— Това комплимент ли е?
Той й се ухили.
— Два комплимента.
Тогава тя се отпусна и кимна.
— Добре. Тогава продължавайте. По начина на семейство Куин — каза, замисли се и добави: — Но все пак би било полезно, като се имат предвид нейният начин на живот и навици, да видим дали няма и някакви други, резервни варианти. Един телефон до дядо ми ще ни даде тази информация преди утре вечер. Ще й запари под краката, когато разбере, че играем твърдо.
— Това момиче ми харесва — рече Кам на Сет.
— На мен също — отвърна той и взе ръката й. — Но не искам да въвличам семейството ти в тази мръсотия.
— Поради това, че не искаше да въвлечеш твоето, сега седим тук в четири сутринта. — Тя пое блюдото с яйца, която Обри й подаде, и си сипа малко в чинията. — Твоята велика идея беше да се напиеш и да ме прогониш. Няма що! Велик мислител! По-умно нещо не можа да измислиш! И как ти помогна то?
Сет взе чинията от нея и се опита да наподоби една измъчена усмивка.
— По-добре, отколкото очаквах.
— Но не и благодарение на теб. Бих те посъветвала да не тръгваш отново по този път. Подай ми солта.
И макар че цялото семейство ги гледаше, той протегна ръце, обхвана лицето й и я целуна. Дълго и страстно.
— Дру — каза накрая, — обичам те.
— Това е добре. Защото и аз те обичам. — Тя хвана китката му и я стисна. — А сега ми подай солта.
Сет не вярваше, че ще може да заспи, но всъщност падна като отсечен дънер в леглото и спа непробудно като камък цели четири часа. Когато се събуди в своята стара стая, дезориентиран и замаян, първата му мисъл бе защо Дру не е до него.
Излезе от стаята и прескачайки стъпалата, отиде в кухнята, където завари Кам сам.
— Къде е Дру?
— Отиде на работа преди час. Взе твоята кола.
— Отиде на работа? Господи! — Той разтърка с ръце очите си, опитвайки се да събере мислите си и да разбуди мозъка си след изпитото уиски, прекалено многото кафе и малкото сън. — И защо не е затворила за днес? Тя също не е спала!
— Изглеждаше много по-добре от теб, момче.
— Да, сигурно. Все пак не е изпила половин бутилка „Джеймисън“.
— Е, каквото сам си надробил, това ще сърбаш.
— Да. — Сет отвори аптечката, за да потърси аспирин.
Кам напълни чаша с вода и му я подаде.
— Изпий го и ела да се поразходим.
— Трябва да си оправя стаята, да отида в града. Може да помогна на Дру в магазина.
— Тя ще се оправи и сама. — Кам отвори вратата на кухнята. — Хайде!
— Ако смяташ да ме биеш и риташ по задника, няма да издържа дълго.
— Мислих и за това. Но смятам, че боят дотук ти бе достатъчен.
— Виж, знам, че забърках големи…
— Просто млъкни. — Кам го побутна към вратата. — Имам да ти кажа някои неща.
Той тръгна към кея, както очакваше Сет. Слънцето беше силно. Беше все още само девет сутринта, но температурата се покачваше и въздухът натежаваше.
— Искам да уточня нещо с теб. Говорих с Фил и с Итън по този въпрос. Мълчи! — заповяда му отново Кам, като видя, че се опитва да каже нещо. — Мълчи и слушай. Ха! Изглежда не ми е минало все пак. Грейс изказа някои мисли относно отплатата и аз няма да споря с нея.
— Ти искаше да…
— Казах да мълчиш и да ме слушаш. Ти беше на десет години и ние направихме онова, което трябваше. Никой не иска отплата или благодарности, никой не иска да му връщаш нещо и фактът, че мислиш така, е много обиден.
— Не, ти не разбираш! Не съм искал да кажа това!
Кам пристъпи заплашително към него.
— Аз казах ли ти да мълчиш? Или искаш да завържа езика ти на възел, за да не можеш да говориш?
Да, ето че отново бе на десет години, помисли си Сет.
— Нещата при теб се промениха по начина, по който трябваше. За нас също. Не спирам да мисля, че ако преди години не бях срещнал едно кльощаво, тъжно и уплашено момченце, може би никога нямаше да срещна Ана. Може би щях да преживея целия си живот без нея, без Кевин и Джейк. Фил и Сибил нямаше да се съберат. Те се откриха, защото ти бе по средата. Смятам, че Итън и Грейс щяха да започнат да се срещат едва сега, почти двадесет години по-късно, ако ти не бе част от причините, които ги тласнаха един към друг. — Той направи кратка пауза и продължи: — Та, питам те аз, колко ти дължим ние за нашите съпруги и деца? За това, че ни върна у дома и ни даде мотив да започнем бизнеса си?
— Извинявай.
Искреното съжаление, което прозвуча в гласа му, накара Кам да се обърка и да смекчи тона.
— Не искам да съжаляваш, дявол да те вземе! Искам да се събудиш.
— Аз съм буден. Събудих се. Животът е прекрасен — добави той. — Баба Стела ми каза, че трябва да помисля върху това.
— Да. Тя обичаше старите филми. Не се съмнявам, че ако някой може да налее малко разум в коравата ти глава, това е мама.