— Глупости! Затваряй си плювалника! — Тя отпи от джина с тоник, който барманът постави пред нея. — Какво знаеш ти за тези неща!
— Голяма къща, много пари, добро образование.
— Майната им! — Глория отпи яка глътка. — Всички в тази къща бяха задници и лайна!
— Ти ги мразиш. Защо?
— Майка ми бе студенокръвна риба, вторият ми баща хленчещ женчо. И накрая, сестричката ми Сибил — идеалната дъщеря. Нямах търпение да се спася, да ги пратя по дяволите и да живея.
— Не познавам родителите ти. Те не направиха нищо за мен. Сибил обаче никога не те е засегнала, нито обидила или наранила. Тя те прибра, прибра и мен, когато легна пред вратата й, защото нямаше къде да отидеш.
— За да ме командва и да се прави на господарка. Мръсна кучка!
— Затова ли я обра и отнесе всичко, докато бяхме в Ню Йорк? Обра я до шушка, след като ти бе дала подслон?
— Взех онова, от което имах нужда. Така се върви напред в живота. Трябваше да те издържам, да те храня и гледам, нали?
— Хайде да не говорим глупости. Никога не си давала пукната пара за мен. Единствената причина да не се отървеш от мен, да не ме оставиш на Сибил бе, защото разбра, че тя ме обича. Затова ме взе със себе си и открадна нещата й. Направи го, защото я мразеше. Взе вещите не за да ме храниш, а да си купиш наркотици и пиячка.
— А, да! На нея щеше много да й хареса, ако те бях оставила тогава. Щеше да се чувства права и да разправя на всички колко безсърдечна и лоша съм аз. Майната й! Да си го начука. Онова, което взех от апартамента й, трябваше да е мое. То ми принадлежеше по право. Аз бях първата, аз трябваше да го получа. Не можах да те науча на това, колкото и да ти го набивах в главата!
— Научи ме на много други неща. — Когато Глория разклати кубчетата лед в празната си чаша, Сет поръча на бармана още едно питие. — Рей дори не е знаел, че съществуваш. Но ти го мразеше. Когато той те откри и се опита да ти помогне, ти само го намрази още повече.
— Той ми дължеше много. Щом като не е можел да си държи дюкяна затворен и е чукал някаква си идиотка колежанка, трябваше да плаща. За всичко се плаща, момчето ми! Запомни това от мама.
— И той ти плащаше. Дори не е знаел, че Барбара е бременна с теб. Не е научил, че си родена. Но когато ти му го каза, той ти плати. Това обаче не ти бе достатъчно. Опита се ща го съсипеш, да го унищожиш с лъжите си. След това използва неговата почтеност срещу него самия и ме продаде сякаш бях кученце, от което искаше да се отървеш, защото вече ти е омръзнало.
— Наистина бях уморена от теб. Да те влача с мен цели десет години, това направи ме разбиваше. Ти само ми пречеше. А старият Куин ми дължеше много, защото му дадох внук. Но всичко това бе добре дошло за теб, в края на краищата. Не можеш да отречеш, нали?
— Така е. И аз ти дължа много заради това. — Сет вдигна чашата си с бира като за наздравица. — Но това беше добре дошло и за теб, поне докато той бе жив. Ти просто го изтупваше за пари, за все повече и повече пари, като използваше мен за стръв.
— Хей, той можеше да те върне, ако иска! Ти не беше нищо за него, така както и аз не бях.
— Да, някои хора са просто глупави, слаби и естествено добри и вярват, че обещанията, дадени на едно десетгодишно хлапе, трябва да се спазват. Те са от онези, които мислят, че същото хлапе заслужава и трябва да получи нормален и почтен живот, да има дом и семейство. Той щеше да даде и на теб същото, ако бе поискала.
— Ти какво си мислиш!? Че исках да се погреба в някакво си забутано, шибано градче на края на света и да се грижа за домакинството на един старец, който прибира безпризорни деца? — Тя глътна джина си на един дъх. — Това може да е твоята мечта, но не и моята. И ти си я получи! За какво хленчиш? А ако искаш да я запазиш, ще трябва да ми платиш. Както винаги си ми плащал. Носиш ли парите?
— Колко мислиш, че си получила досега от мен, Глория? Като сметнем и онова, което успя да изсмучеш от Рей, а сетне и от мен, трябва, да са няколко стотици хиляди поне. Слава Богу, че не успя да вземеш нищо от братята ми. Опита се с обикновените си лъжи, заплахи и инсинуации, но те не ти пуснаха. Явно се справяш по-успешно със старци и деца.
Тя изръмжа презрително.
— И те щяха да платят, ако бях поискала. Но си имах по-важни неща за вършене. Да хвана най-голямата риба. А ти, ако искаш да си опечеш работата, да продължиш да рисуваш картинките си и да не изтървеш внучката на сенатора, ще ми платиш.
— Ти така каза. Но хайде да уточним още веднъж условията. Аз ще ти платя един милион долара, като ти дам десет хиляди в аванс тази вечер.
— В брой.
— Разбира се, че в брой. Ако не го направя, ти ще отидеш в пресата, а също и при семейството на Дру, и ще изплетеш поредната си мрежа от лъжи за това как си била използвана и оскърбявана от семейство Куин, начело с Рей. Ще изцапаш и окаляш всички — и тях, и мен, и Дру заедно с мен. Бедната, нещастната, отчаяната млада жена, почти момиченце! Борила се да отгледа сама детето си, молила се за помощ и накрая била принудена да даде детето си на коварния дядо.