— Хубава история, нали? Представям си я на първа страница във вестниците. Ще стане бестселър.
— Но няма да споменеш за онова, което вършеше, докато детето ти бе в другата стая. Нито за мъжете, на които позволяваше да го опипват, и как бе готова да го хвърлиш в лапите им. Няма да продумаш за наркотиците, за пиячката, за побоищата. За това как държеше сина си гладен, или го оставяше съвсем сам в тъмното и на студено, докато…
— Я стига си свирил на цигулка! Още малко и ще ме разплачеш! — Тя се наведе съвсем близо до него. — Ти ми беше като трън в задника. Направо трябва да ми благодариш, че те задържах толкова дълго при себе си. — Сетне понижи глас и просъска: — Имаш късмет, че не те продадох на някой от онези педофили. Щяха да платят цяла камара пари за теб.
— Ти щеше да го направиш, рано или късно.
Тя сви рамене.
— Все трябваше да получа нещо за теб, нали?
— Ти ме изнуди да ти дам пари, когато бях само на четиринадесет. Платих ти, за да спася и предпазя семейството и себе си. След това ти плащах, защото спокойствието струва повече от каквито и да е пари. Позволих ти да ме изнудваш.
— Исках онова, което ми се полагаше. — Тя гаврътна третото питие. — Оставих те да живееш и да работиш тук. Една глобална сумичка и ще продължиш да си живееш спокойния, скучен животец. Ако ме преметнеш, ще загубиш всичко.
— Един милион или ще направиш всичко, което можеш, за да провалиш и съсипеш семейството, кариерата и връзката ми с Дру.
— Точно така. Поднесени на тепсийка. Плащай.
Сет отмести встрани бирата си и я погледна в очите.
— Не сега. Всъщност никога.
Тя сграбчи ризата му и приближи лицето си към неговото.
— Не се ебавай с мен, момче!
— Напротив, точно това ще направя. — Той бръкна в джоба си и извади малък портативен касетофон. — Всичко, което си казахме със скъпата ми майчица, е записано тук. Може да стигнем и до съда, ако отида при полицаи те с това.
Когато тя се опита да го издърпа от ръката му, Сет я хвана за китката и я изви.
— Като говорим за полицаи, се сетих още нещо. Те може би ще се заинтересуват да узнаят, че си избягала под гаранция от Форт Уорт. Ще излезеш на светло, ще те обявят за национално издирване и някой ловец на глави ще бъде щастлив да те хване и върне в Тексас и да получи наградата.
— Ах ти, кучи син такъв!
— Абсолютно точно определение, след като майка ми е кучка — отвърна спокойно Сет. — Но не ти преча да се опиташ да продадеш своята версия. Сигурен съм, че всеки, който поиска да пише за теб и за нашата история, ще се заинтересува от това импровизирано интервю, което държа в ръката си.
— Искам си парите! — извика Глория и плисна остатъка от джина в лицето му.
Четиримата мъжаги, които играеха билярд, се изправиха и обърнаха към тях. Сет стана от стола.
И в този момент в кръчмата влязоха братята му и застанаха от двете му страни.
— Време е да оправим нещата и да ги сложим на мястото им. — Кам пъхна палците си в предните джобове на джинсите и изгледа зверски Глория. — Е?
— Ах, ти, копеле! Всички вие сте копелета! Пръждосвайте се в преизподнята! Искам си паричките!
— Ние никога нищо не сме ти вземали — отговори спокойно Итън. — Никога.
— Взел ли съм нещо от нея? — попита Сет, като се обърна към бармана.
— Не съм видял — отвърна мъжът и продължи да бърше бара. — Ако ще се биете обаче, моля, излезте навън. Не искам да чупите тук.
Филип огледа лицата на четиримата мъжа край билярдната маса.
— А вие? Искате ли нещо? Някакви проблеми?
Единият от тях, едър като канара мъж, потропа с щеката си по земята.
— Боб каза, че момчето не е взело нищо от нея. Тъй че нямаме работа тук.
— А ти, Глория? Искаш ли неприятности?
Преди да успее да отговори, вратата се отвори и вътре влязоха жените.
— По дяволите — промърмори през зъби Кам. — Трябваше да се досетя.
Дру прекоси бара и отиде директно при Сет, като мушна ръката си в неговата.
— Здравей, Глория. Странно, но майка ми не си спомня изобщо за теб. И няма никакво желание да се запознаете. Но дядо ми има. — Тя извади от джоба си листче хартия.
— Това е неговият телефонен номер в офиса му на Хълма. Ще се радва да говори с теб, ако му се обадиш.
Глория грабна листчето от ръката на Дру и бързо се отдръпна, когато Сет пристъпи към нея.