— Разбира се, че мога. — В момента, в който зърна в очите му немирните дяволити искри, тя разбра какво е намислил и се развика. — Не си го и помисляй дори!
— Много е късно! — Сет я грабна на ръце.
— Недей… да не си посмял! — Дру се извиваше и се мъчеше да се измъкне от хватката му, но постепенно я обзе паника, когато той тръгна по кея. — Пусни ме, глупчо! Никак не е смешно!
— Ще стане. Не забравяй да си поемеш дъх, преди да потънеш.
Сет стигна до края на кея и скочи заедно с нея.
— Това е традиция в семейство Куин. Ще трябва да свикнеш с нея — обясни Ана и подаде суха риза. — Не мога да ти обясня защо го правят. Но го правят винаги.
— Изгубих си обувката във водата.
— Те ще я намерят.
Дру седна на леглото.
— Мъжете са толкова странни същества.
— Просто трябва да помним, че понякога са на пет годени. Смятам, че тези сандали ще ти станат. — Тя ги подаде на Дру.
— Благодаря. О, та те са страхотни!
— Обичам обувки. Направо си умирам за обувки. Имам слабост към тях.
— Както аз към обеците. Просто нямам сили да им устоя.
— Знаеш ли, много те харесвам.
Дру спря да се възхищава на сандалите и погледна Ана.
— Благодаря. И аз те харесвам много.
— Ти си истински подарък. Със сигурност щях да направя място в сърцето си за жената, която Сет обича. Както и всички останали. Но това, че те харесвам заради самата теб, е просто подарък. Исках да ти го кажа.
— Аз… Нямам голям опит със семейство като вашето.
— Че кой има? — разсмя се искрено Ана и седна на леглото до нея.
— Моето семейство не е щедро. Смятам да говоря с родителите си още веднъж. След като видях през какво мина Сет и какво трябваше да направи миналата нощ, осъзнах, че трябва да опитам. Но каквото и разбирателство да постигнем, никога няма да бъдем като вас. Те няма да приемат Сет така, както вие приехте мен.
— Не бъди толкова сигурна. — Ана я прегърна през раменете. — Той знае как да печели хората. Има талант за това.
— Със сигурност го знам, нали се влюбих в него. — Тя притисна с ръка сърцето си. — Направо е страшно колко много го обичам.
— Познавам това чувство. Скоро ще се стъмни. — Ана леко притисна Дру. — Хайде да си вземем по чаша вино и да си намерим хубаво място за гледане.
Когато излязоха навън, Сет я посрещна с глупава усмивка, целият мокър, подгизнал от вода, държащ в ръката си мокра обувка.
— Намерих я.
Тя я взе, и я остави на прага, където бе другата й обувка.
— Ти си голяма маймуна.
— Госпожа Монро донесе домашен сладолед с праскови.
Той протегна другата си ръка, която досега бе крил зад гърба си. В нея държеше фунийка със сладолед.
— Ммм. — Тя презрително изсумтя, но взе фунийката.
— Искаш ли да седнем на тревата и да гледаме фойерверките?
Дру близна с език сладоледа.
— Може би.
— Позволяваш ли ми да те целуна, когато никой не ни гледа?
— Може би.
— А ще разделиш ли този сладолед с мен?
— Категорично не.
Докато Сет се опитваше да получи своя дял от сладоледа с праскови, а възбудените деца скачаха и пищяха от възторг при първата експлозия от светлини и цветове в нощното небе, Глория Делоутър зави и влезе в паркинга зад сградата на „Лодки от Куин“. Тя спря рязко и остана да седи, задушена от смесените сокове на яростта, която я тресеше, и погълнатата цяла пинта джин.
Те трябваше да си платят! Всички до един! Копелета мръсни! Мислеха си, че ще я уплашат, ще я премахнат от пътя си и ще се върнат в глупавата си къща, за да й се присмиват.
Щяха да видят кой ще се смее последен, когато приключи окончателно с тях.
Те й бяха длъжници. Дължаха й пари! Тя удари с ръка кормилото, обладана от ярост и мисли за страшно отмъщение.
Щеше да накара този кучи син, когото бе родила, да съжалява. Щеше да накара всички да съжаляват, че са си имали работа с нея.
Глория излезе, клатушкайки се, от колата, защото джинът в главата й направо се плискаше. С олюляване отиде до багажника. Господи! Обичаше да бъде пияна! Замаяна! Хората, които живееха живота си трезви и праведни, бяха такива скучни задници! Тъпанари! Светът беше пълен със задници, помисли си, докато пъхаше ключа в ключалката на багажника.
„Ти трябва да се лекуваш, Глория.“
Ето това й казваха всички. Безполезната й майка, която не струваше пет пари, безгръбначният й пастрок, надутата й сестра. И оня светец будала, дето й беше баща! Рей Куин! И той се опита да я учи и превъзпитава.
Това бяха пълни глупости.
При четвъртия опит успя да вкара ключа. Вдигна капака и подсвирна от задоволство, когато извади двете туби с бензин.
— Ще им спретна такива незабравими, шибани фойерверки! Ще си направим истински празник!