— И този път право в целта. Много сте добра.
— Да, така е. — Вече изпитваше истинско удоволствие, не заради продажбата, а заради играта. Нали точно поради тази причина беше открила магазина. — Номер три?
Обри, помисли си той. Как можеше да бъде описана Обри?
— Млада, свежа като утринна роса, весела. Упорита и буйна, но безкрайно лоялна.
— Задръжте така. — С образа, който й бе описан, Дру отново се върна в склада. И излезе с цял сноп слънчогледи с лица колкото десертна чинийка.
— Господи! Та те са прекрасни! Вие сте си избрали много подходяща работа, Друсила.
Това беше най-милият комплимент, който бе получавала, помисли си Дру.
— Смятам, че няма смисъл човек да прави нещо, което не му е приятно и не му доставя удоволствие. И след като сте на път да биете рекорда за покупка от пръв път, моля казвайте ми Дру.
— Чудесно.
— А четвъртата щастливка?
— Дръзка, красива, умна и секси. Със сърце като… — Ами, това бе просто сърцето на Ана, помисли си той. Как да го опише човек! — Със сърце, което не подлежи на описание. Най-удивителната жена, която съм познавал.
— А вие очевидно познавате доста жени. Една минута. — Дру отново отиде отзад. Сет все още се възхищаваше на слънчогледите, когато тя се върна с азиатски лилии в пурпурночервен цвят.
— О, Господи! Те са също като Ана. — Той протегна ръка, за да докосне едно от червените цветчета. — Напълно й подхождат. Вие току-що направихте от мен герой.
— Щастлива съм да ви бъда от полза. Ще ги опаковам и ще ги вържа с панделка, подхождаща на цветовете им. Ще можете ли да ги пренесете невредими?
— Мисля, че ще се справя.
— В цената е включена и картичка. Можете да си изберете от картичките на щанда.
— Нямам нужда от картички. — Сет погледна ръцете й, които подреждаха стръковете. Нямаше пръстен на пръстите, забеляза веднага. Искаше да я рисува, но ако беше омъжена, трябваше да се прости с тази мисъл.
— А вие какво цвете сте?
Тя му хвърли един поглед, докато подреждаше първия букет в бяла кутия.
— Всички заедно. Обичам разнообразието. — Завърза кутията с тъмночервена панделка и добави: — Вие очевидно също го обичате.
— Не ми е особено приятно да разсея илюзията, че имам цял харем от жени около мен. Но на вас ще ви призная. Те са ми сестри — обясни, като посочи към цветята. — Всъщност слънчогледите са за племенница, братовчедка и сестричка едновременно. Точната роднинска връзка е малко сложна.
— Аха.
— Това са съпругите на тримата ми братя — продължи той. — И най-голямата дъщеря на единия от тях. Мисля, че съм длъжен да ви дам това обяснение, след като смятам да ви рисувам.
— Така ли? — Тя завързваше втората кутия с розова панделка поръбена с бяла дантела. — Наистина ли искате да ме рисувате? И защо?
Той извади кредитната си карта и я постави на щанда, докато тя опаковаше слънчогледите в голяма оранжева кутия.
— Сигурно си мислите, че само се чудя как да ви съблека, макар че не бих имал никакво възражение да го направя.
Дру издърпа една златиста панделка.
— И защо?
— Да започнем първо с лицето. Имате хубаво лице. Наистина ми харесва формата на главата ви.
За пръв път пръстите й леко потрепнаха. С лек смях тя спря и го погледна.
— Формата на главата ми ли? Интересно. Никой не ми е казвал това.
— Да. Вие също я харесвате, иначе не бихте си направили тази прическа. Създава силно енергично излъчване с минимално суетене и грижи.
Тя стегна възела.
— Много сте добър в описанията на жените с няколко сдържани и кратки фрази. Имате дарба.
— Защото харесвам жените.
— И аз тъй предположих. — Докато довършваше опаковането на червените лилии, влязоха двойка клиенти и започнаха да избират цветя.
Слава богу, помисли си Дру. Време беше да остави артистичния господин Куин сам.
— Поласкана съм, че харесвате формата на главата ми. — Тя взе кредитната му карта. — А също и че някой с вашия талант и репутация иска да ме рисува. Но работата ми е много и аз съм непрекъснато заета, нямам никакво свободно време. А малкото, което имам, си е изключително мое. И не обичам да го пилея в глупави занимания. Използвам го само за себе си.
Подаде му сметката, за да я разпише.
— Затваряте в шест всеки ден, така пише на табелката отвън, а в неделя изобщо не работите. Така че не се опитвайте да ме пратите за зелен хайвер.
Трябваше да бъде ядосана, помисли си Дру, но всъщност беше заинтригувана и развеселена. Виж го ти, колко бил наблюдателен!
— Нищо ли не пропускате да забележите?
— За мен всеки детайл има значение. Професионално изкривяване. — След като подписа сметката, той взе една от картичките и я обърна от чистата страна.