Той натисна силно люлката, сетне я разлюля и я остави да се люлее.
— Знам, че е прекалено много да молиш някой друг за същото.
— Да. Аз имам намерение да говоря сериозно очи в очи с родителите ми. Но не мисля, че това ще промени нещо. Те са алчни и недоволни хора, които искат, най-вероятно, да продължат да ме използват като оръжие един срещу друг или като извинение за това, че не са имали смелостта да се справят с брака си според собствените си желания и условия. Но те са част от моя живот и аз също мога да се справя с това. — Тя помълча и поклати глава. — Прекалено много е да искаш от някой друг същото.
— Сигурно. Искаш ли да я опиташ?
— Да.
Двамата седнаха на люлката и се залюляха, докато мракът се сгъстяваше, а водата тихо се плискаше в брега.
— Устройва ли те да е тук?
— Със сигурност. Точно това е мястото, където щях да я сложа.
— Дру?
— Ъхъ?
— Ще се омъжиш ли за мен?
Устните й леко се извиха в ъгълчетата.
— Това е и моят план.
— Хубав план. — Той взе ръката й и я вдигна до устните си. — Искаш ли да имаш деца от мен?
Очите й запариха, но тя продължи да ги държи затворени и да се люлее бавно.
— Да. Това е втората точка от плана ми. Знаеш как обичам да планирам всичко.
Той обърна ръката й и целуна дланта.
— Ще остарееш ли с мен, тук, в тази къща край водата?
Сега тя отвори очи и позволи на първата сълза да се търкулне по бузата й.
— Знаеше, че това ще ме разплаче.
— Но само малко. Ето, вземи. — Той извади един пръстен от джоба си. Тънка златна халка с малък кръгъл рубин. — Много е обикновен и прост, но е на Стела — моята баба. — Сложи го нежно на пръста й и продължи. — Момчетата сметнаха, че на нея би й харесало аз да го притежавам.
— Ох.
— Какво?
Пръстите й стиснаха неговите, а с другата си ръка тя докосна лицето му.
— Това е най-прекрасното нещо, което можеш да ми дадеш.
Той я целуна и я привлече към себе си.
— Един наистина много умен човек ми каза, че трябва да се гледа напред. Не бива да забравяме онова, което е зад нас, но трябва да вървим напред. Започваме сега.
— Точно сега!
Тя отпусна глава на рамото му и задържа ръката му в своята. Двамата се люляха на люлката в тъмнината, докато водата потъмня съвсем и в мрака литнаха светулки.