Можеше да чуе птиците, бриза, случайното цопване на жаба във водата или подскачането на риба.
Дру се разходи из къщата, стигна до предната врата, застана на верандата и се загледа. Носеше боксерките и тениската, с които спеше, но нямаше кой да я следи и да коментира, че внучката на сенатора е полугола. Нямаше репортери или фотографи да надничат иззад ъглите и да търсят храна за страниците, посветени на живота във висшето общество.
Тук царяха само прекрасна тишина и спокойствие.
Тя взе лейката и я внесе в къщата, за да я напълни, докато отпиваше от кафето си.
Сет Куин беше прав за едно нещо, помисли си Дру. Наистина беше жена, която знае какво иска и как да го постигне. Беше й необходимо известно време, за да осъзнае какво е то, но след като това стана, тя направи онова, което трябваше.
Искаше да се занимава с бизнес, който да бъде творчески, и искаше да бъде щастлива. Беше твърдо решила да успее, но сама, за своя сметка и без помощта на влиятелното си семейство.
Привличаше я мисълта да направи малка оранжерия и да развъжда цветя или да се занимава с градинарство.
Но не бе напълно уверена, че притежава нужните умения в тези области. Знанията й по градинарство бяха ограничени до малката градина в Джорджтаун, където садеше цветя. Но въпреки че беше много горда с усилията си и много доволна от резултатите, трудно можеше да се каже, че е специалист.
Виж, цветята познаваше добре.
Искаше да живее в малко градче, където животът не е забързан и изискванията не са високи. Освен това желаеше да бъде близо до морето. Винаги я бе теглело към морето. То по особен начин я зареждаше и стимулираше.
Харесваше Сейнт Крис, подредените улички и къщи, и дори променящите се непрекъснато цветове и настроения на залива. Допадаха й звънът на шамандурите в канала и гърленият звук на сирената, когато паднеше мъгла, тя се стелеше ниско над морето и забулваше с бялата си, солена пелена всичко наоколо. Тогава й се струваше, че вечерта е хваната в мрежа, изплетена от ситни морски капчици.
Дру бързо се приспособи, свикна и се почувства дори удобно благодарение на непринудената дружелюбност, любезност и доброжелателност на местните хора. А също и на топлотата и сърдечността, които изпратиха Итън Куин да провери дали е добре по време на силната буря миналата зима.
Не, никога повече не би живяла в голям град!
Щеше да се наложи родителите й да свикнат с дистанцията, която бе поставила помежду им. Както емоционално, така и в географски план. В края на краищата, тя беше сигурна, че това е най-доброто решение за всички.
А сега, доколкото можеше да бъде егоистична, беше дошло времето да се погрижи и за самата себе си.
След като напълни лейката и изпи кафето си, Дру излезе навън, за да полее саксиите.
Можеше да си направи малка оранжерия, да експериментира и да отглежда цветя за продажба. Но трябваше да бъде убедена, че построяването на оранжерия няма да наруши гледката, нито фантастичния силует на къщата.
Харесваха й куличките и глупавата орнаментална украса, като на шоколадова торта. Много хора вероятно щяха да сметнат къщичката за безвкусна и смешна с ажурните плетеници на верандата и тъмносиния й цвят, изникнала сред блатната трева и мъх като екзотично цвете. Но за нея къщата беше прекрасна. Домът е онова, което ти искаш да бъде, което ти направиш от него. И никой не бива да се меси, да дава съвети или да критикува това интимно съзидание.
Дру остави кафето си върху масичката и поля една жардениера, цялата отрупана с върбинка и хелиотроп.
Чу шум и се изправи. Видя самотна чапла, излъчена гордо като крал, да върви из високата трева над кафеникавата вода.
— Щастлива съм — изрече на глас. — По-щастлива, отколкото когато и да било през живота ми.
Реши да остави каталозите и се преоблече с дрехи за работа в градината.
Покопа около час откъм слънчевата страна на къщата, където бе решила да създаде впечатляваща комбинация от храсти и цветя. Червените като кръв цветове на рододендроните, които бе посадила преди седмица, когато цъфнат, щяха да бъдат в силен контраст с тъмносинята стена на къщата. Почти цял месец през зимата бе прекарала всяка вечер в планиране. Да избере и да подреди цветята, които щеше да засади. Искаше да запази мястото семпло и непретенциозно, дори в известен смисъл малко диво. Да прилича повече на полудяла градина с колумбини и делфиниуми, с шибои със сладки, омайни цветове, разбъркани и неподредени, сякаш непосадени от човешка ръка.