От тази силна музика никой не я чуваше и нямаше да я чуе, дори да използваше стенобитна машина.
Дру въздъхна, слезе от верандата и мина отстрани на къщата. Тук вече, освен музика, се чуваха и други звуци. Викове, писъци и нещо, което можеше да бъде оприличено на лудешки, безумен смях.
Децата сигурно имаха празник и гости. Просто трябваше да отиде отзад, да даде ключа на едно от тях и да си върви по пътя.
Първо се появи кучето, една топка от черна къдрава козина с увиснал език. То лаеше като картечница и Дру, макар че обичаше кучетата, се стъписа и спря.
— Я виж ти! Хубаво куче! Добро куче!
Кучето очевидно прие това като покана за игра, завъртя се лудо два пъти около нея и сетне притисна носа си в бедрото й.
— Добре. — Дру прокара ръка под муцуната му и я вдигна. — Това беше малко повече от приятелско посрещане. — Погали го, след което се освободи от него и едва успя да направи една стъпка, когато едно момче се появи с крясък иззад ъгъла на къщата. Макар че държеше в ръцете си голяма пластмасова пушка, очевидно бе, че отстъпваше.
Както се бе засилил, щеше да връхлети отгоре й, но в последния момент успя да я заобиколи и извика: „Бягай!“ С крайчето на окото си тя забеляза някакво движение.
И в същия миг беше уцелена право в сърцето от струя леденостудена вода.
Шокът беше толкова голям, че Дру въобще не можа да реагира. Просто остана с отворена уста, без да издаде какъвто и да е звук. Чу как момчето зад нея промърмори: „Ох!“ и напусна бойното поле.
Тогава се появи Сет. В ръката си държеше водна пушка, а косата му беше мокра от предишни атаки и попадения. Той я погледна и въздъхна нещастно:
— О, Божичко! Ти пък какво правиш тук?
Дру се огледа безпомощно. Червената риза и сините панталони, които носеше, бяха съвсем мокри. Пушката бе опръскала и лицето й и времето, което прекара, за да се гримира, очевидно бе отишло на вятъра. Сега от клепачите и миглите й се стичаха черни вадички.
Тя вдигна очи. Беше готова да се развика, когато видя, че той едва сдържа смеха си.
— Ти луд ли си?
— Съжалявам. Наистина съжалявам. — Сет едва преглътна, защото знаеше, че ако пусне смеха да излезе от гърлото му, лошо му се пише. — Извинявай, нямах намерение да те убивам — успя да каже, докато вървеше към нея. — Всъщност гонех Джейк. Това хлапе ме закова, погледни на какво ме направи! А ти, за нещастие, си попаднала под кръстосан огън. — Той се опита да се усмихне колкото може по-очарователно, измъквайки носна кърпа от джоба на джинсите си. — Което още веднъж доказва, че в една война няма невинни странични наблюдатели.
— Което доказва — процеди през зъби Дру, — че някои мъже си остават идиоти на каквато и възраст да са и не бива да им се поверяват детски играчки.
— Хей, чакай малко! Това не е играчка, това е „Суперпръскачка 5000“. — Той вдигна водната пушка, но като видя блясъка в очите й, отново я свали. — Всъщност, наистина съжалявам. Искаш ли една бира?
— Можеш да си пъхнеш бирата и суперпръскачката… знаеш къде!
— Сет! — От къщата излезе Ана и като прецени с един поглед обстановката, въздъхна. — Ти не си добре.
— Ама чакай! Аз не съм виновен! Той, Джейк — започна да се оправдава Сет, — и аз просто…
— Стига! — Тя му се закани с пръст, след което прегърна Дру през раменете. — Извинявам се заради тези деца-идиотчета. Хайде да влезем вътре, ще ви дам някакви сухи дрехи.
— Не, няма нужда. Аз ще…
— Настоявам — прекъсна я Ана и я поведе към къщата. — Ама че посрещане. Иска ми се да кажа, че нещата в тази къща невинаги са толкова груби, но ще бъде опашата лъжа.
Като държеше Дру с доста здрава ръка — Ана познаваше кога хората искат да избягат, — тя я въведе в къщата и нагоре по стълбите към втория етаж.
— Днес е малко по-шумно и лудо, тъй като цялата банда е тук. Празнуваме завръщането на Сет у дома. Момчетата варят раци. Ще останете с нас, нали?
— Не, не искам да се натрапвам. — Настроението й бързо се промени, от гняв и яд към объркване. — Просто минах, за да оставя ключа за сервизното помещение на Сет. Наистина не искам да…
— Първо ще се преоблечете, сетне ще хапнем и пийнем — настоя сърдечно Ана. — Мисля, че джинсите на Кевин ще свършат работа. — Тя извади и една памучна синя риза от нейния гардероб. — Ще видя дали ще успея да намеря един чифт панталони в черната дупка, която представлява неговата стая.