Тя тръгна в посоката, от която идеха гласовете. Това сигурно беше кухнята. Там очевидно бе другият семеен център. Веднага разбра това, още щом надникна вътре. Мястото, което обединява и събира всички и където началник и командир е жената, на която всички се подчиняват. Дългите рафтове бяха бели, което създаваше ярък, весел контраст с ябълковочервените покривки. Върху тях имаше купи, чинии и блюда с храна.
Сет стоеше до Ана. Беше я прегърнал с едната си ръка. Главите им бяха допрени и макар че тя вдигаше капака на купата, в позите им имаше нещо сходно.
Любов. Топлота. Съпричастие. Дру почувства полъха на всичко това. То идеше от атмосферата на стаята — проста, естествена и силна като прилив.
Отвън продължаваше да долита неописуема врява, хора влизаха и излизаха през вратата, но двамата представляваха едно малко островче, преливащо от чувства.
Подобен вид връзка винаги я бе привличал. Тя стоеше и ги гледаше като хипнотизирана, когато една друга жена (това сигурно беше Грейс) се измъкна от огромния хладилник с друго плато в ръка.
— О, Дру! Почакай само да оставя това.
При тези думи Ана и Сет се обърнаха. Дру смени усмивката си с учтиви извинения.
Сърцето й може и да се бе размекнало по отношение на художника, но по отношение на идиота — не. Нямаше да му прости толкова лесно.
— Благодаря — обърна се тя към Ана. — Ето, това е жестоката реалност. Най-много пострада блузата ми.
— Аз пострадах най-много. Ако искаш да знаеш, едва не бях набит — рече Сет и целуна главата на Ана, преди да тръгне към Дру. — Извинявай, искрено и от сърце. Не знам как така те сбърках с едно тринадесетгодишно момче.
Погледът, който тя му отправи, сигурно би замразил морето.
— Защо просто не кажеш, че се намирах на неподходящо място в неподходящо време, и да приключим с въпроса.
— Не, дошла си на подходящото място. — Той взе ръката й, вдигна я към устните си с жест, за който сигурно мислеше, че е очарователен, реши Дру. Е, по дяволите, така си беше! — И времето е съвсем точно. По-добро не би могла да избереш.
— Ти също — беше мнението на Джейк, който подаде глава през вратата и намигна. — Раците са готови. Татко каза да си вдигате задниците и да идвате.
— Джейк!
Момчето погледна невинно майка си.
— Е, и какво? Аз съм само пратеник, предавам думите на татко. Освен това умираме от глад.
— Ето ти! — рече Ана и набута едно варено яйце в устата му. — Това ще затвори голямата ти уста. Сега занеси навън тази табла. После се върни и без да блъскаш вратата, се извини на Дру.
Джейк издаде някакъв възмутен нечленоразделен звук, но устата му бе пълна. След което изнесе таблата.
— Но грешката не беше негова — започна Дру, защитавайки Джейк.
— Ако тази не е била негова, със сигурност ще направи друга. Винаги има друга. Може ли да ти сипя малко вино?
— Да, благодаря. — Очевидно не се очертаваше никаква възможност да се измъкне. Пък и беше много любопитна да види семейството, което живееше в къщата, нарисувана от невръстната ръка на малкия художник. — Може ли да ви помогна с нещо?
— Вземи каквото и да е и го носи навън. Ще нахраним народа ей сегичка, преди да са припаднали от глад.
Ана вдигна изненадано вежди, когато и Сет грабна една табла, сетне бутна вратата, за да направи път на Дру. След като двамата излязоха, тя се обърна към Грейс.
— Изглеждат добре заедно. Хубава двойка.
— Така е — съгласи се Грейс. — Аз я харесвам. — Тя отиде до вратата, за да проследи Дру и Сет. — Отначало е малко студена и дистанцирана, но след това се отпуска и отношението й се променя. Ужасно е красива, нали? И такава… изискана.
— Парите винаги придават особен блясък. Все още е малко скована, но ако и нашата щура тайфа не я предразположи и отпусне, значи нищо не може да се направи. Както забелязвам, Сет е силно впечатлен. Какво говоря! Направо е омагьосан.
— И аз го забелязах. — Грейс обърна глава към Ана. — Мисля, че трябва да поразучим повечко за нея. Какво ще кажеш?
— Взе ми думите от устата — отвърна Ана и взе тирбушона, за да отвори бутилките с вино.
Братята Куин бяха впечатляващ пример за специфична и ярка индивидуалност. Като група бяха направо изумителни, реши Дру. Може и да нямаха обща кръв, но бяха съвършени — високи, стройни, хубави и много мъжествени.
Квартетът около огромната, вдигаща пара тенджера просто излъчваше мъжественост, така както други мъже разпръскват около себе си мирис на одеколон. Тя нито за секунда не се усъмни, че те знаеха това и си даваха пълна сметка за впечатлението, което правят.