Бяха естествени и непретенциозни, освен това бяха доволни от този факт. Не се преструваха, нито се представяха за нещо различно.
Като жена тя реши, че този вид вътрешно задоволство и удовлетвореност от живота са много привлекателни. Дру уважаваше самоувереността и здравословния егоцентризъм у човека. Егоизмът в умерени дози според нея бе положително качество. Когато приближи към тухлената площадка, на която бяха сложили раците да изстиват, с четири студени бири в ръце по молба на Ана, тя дочу края на разговора им.
— Задникът му с задник, мисли се едва ли не за шибания Хорейшо Хорнблоуър, който… — Това бе яростно произнесено от Кам.
— Повече ми прилича на шибания капитан Куейд. — Сравнението бе на Итън.
— Може да бъде който си поиска, стига парите му да са истински. — Това бе невъзмутимо изречено от Филип. — Правили сме яхти за задници и преди, ще ги правим пак.
— Един такъв шибан кретен като… — Намеси се разпалено и Сет и млъкна, защото забеляза Дру.
— Господа! — Тя дори не трепна с мигли. — Студена бира за гореща работа.
— О, благодаря. — Филип пое бирите от нея. — Чух, че вече са ви разхладили достатъчно за днес.
— Най-неочаквано — отвърна Дру и понеже се освободи от бирите, вдигна чашата си с вино. — Все пак предпочитам този метод за разхлаждане пред невероятната „Суперпръскачка 5000“. — И без изобщо да погледне към Сет, се обърна към Итън. — Вие ли ги наловихте? — попита, като посочи към тенджерата с раци.
— Да, синът ми Дек и аз. — Той се ухили, когато чу Сет да се прокашля. — А, да, и него го взехме за баластра. Градските му ръчички ще станат целите на мазоли.
— Няколко дни в корабостроителницата ще му се отразят добре — обади се Кам. — Но той винаги си е бил хилав и недоразвит.
— Просто се опитвате да ме ядосате и предизвикате, за да дойда и да свърша половината работа вместо вас. — Сет отпи от бирата си. — Обаче няма да стане. Можете само да си мечтаете.
— Хилав — добави Филип, — ала умен. Винаги е бил умен.
— Чудя се дали може да мина някой път и да видя как работите? — попита Дру.
— Обичате лодките, така ли? — изненадано се обърна Кам към нея.
— Да.
— Защо не отидем да се повозим? — попита с нескрита надежда в гласа Сет.
Тя го изгледа със смразяващ поглед.
— Можеш само да си мечтаеш — отвърна и се отдалечи.
— Браво — беше оценката на Филип. — Сложи те на място.
— Хубаво момиче — продума Итън, като провери раците в тенджерата.
— Горещо — направи коментара си и Кам. — Много горещо. Не говоря за раците.
— Ако искаш да те поразхладя малко, мога да те напръскам със суперпръскачката направо по задника — предложи Сет.
— Ти да не си й хвърлил око? — попита Кам и поклати съжалително глава. — Не ми изглежда от твоя отбор, момче. Няма да те огрее.
— Няма значение — отпи още бира Сет. — Аз съм привърженик на смесените игри с играчи от различен калибър.
Филип го загледа как се отдалечава и се засмя.
— Струва ми се, че нашето момче ще изхарчи цяло състояние за цветя в близко бъдеще.
— А това цвете има доста дълга дръжка, както забелязах.
— И внимателни очи. — Итън потупа брат си и го блъсна с рамото си, което бе традиционна демонстрация на добри чувства в семейството. Кам му се ухили. — Наблюдава, гледа и забелязва всичко, включително и за Сет, но стои една крачка назад. Не защото е срамежлива. Не. Момичето не е свенливо, нито страхливо. Просто е внимателно.
— Идва от семейство с големи пари и положение — намеси се Филип, докато разглеждаше бирата си. — Това са все неща, които те карат да бъдеш предпазлив.
— Сейнт Крис не е много подходящо място за нея, не мислите ли? — Според Кам семейството беше мястото, където човек се оформяше. Семейството, в което си роден или което сам си създал. И той си задаваше въпроса как ли семейството на Дру я беше оформило.
Смяташе да стои не повече от час. Един час бе достатъчно учтив срок, докато изсъхнат дрехите й. Но неизвестно как се увлече в разговор за Ню Йорк с Емили. След това се разприказва с Ана за градинарство. После се оказа, че със Сибил и Филип имат общи познати.
Храната беше прекрасна. Когато похвали картофената салата, Грейс веднага предложи да й даде рецептата. Дру не бе съвсем сигурна дали да признае, че изобщо не умее да готви.
Водеха се много спорове — за бейзбол, за дрехи, за видеоигри. Не й бе необходимо много време, за да осъзнае, че това просто е друга форма на общуване.
Кучетата през цялото време се мушкаха под масата и подскачаха наоколо. Нареждаха им да се махнат, обикновено след като някой пъхнеше парче храна в устата им. Морският вятър, който повяваше откъм водата, разхлаждаше лицата им, докато на масата се водеха разгорещено шест разговора едновременно.