Дру умееше да поддържа разговор. От малка бе обучена на това. Да знае къде, кога и какво да каже, в каквато и да е ситуация. Можеше да говори за лодки и бейзбол, за храна и музика, за изкуство и пътешествия.
Изпи втора чаша вино и остана по-дълго, отколкото възнамеряваше. Не защото не можеше да намери достатъчно учтив предлог да си тръгне. А защото й беше приятно с тях и ги харесваше. Беше удивена от близостта им и им завиждаше. Въпреки големия им брой и очевидните различия — нима можеше две сестри да бъдат по-различни от спортната мъжкарана с остър език Обри и нежната, чувствена балерина Емили! — те бяха изключително здраво свързани.
Като отделните парченца на един голям и сложен пъзел, реши Дру. Пъзелът на семейството винаги я бе удивлявал. Пъзелът на нейното собствено със сигурност си оставаше пълна мистерия за нея. Така и не бе успяла да го подреди.
Обаче колкото и шарен и весел да бе на повърхността, Дру подозираше, че пъзелът на семейство Куин също крие своите тайни, своите сенчести и сложни отношения.
Семействата винаги имаха такива.
Както и мъжете, помисли си, когато обърна глава и срещна втренчения поглед на Сет. От момента, в който седнаха на масата, знаеше, че той не откъсва очи от нея. Е, не спираше да бърбори и водеше непрекъснато разговор с някого, забеляза и това. И от време на време сякаш се отнасяше и насочваше вниманието си към нещо друго, нещо, което не присъстваше тук. Но погледът му, тези ясни и живи сини очи винаги се връщаха при нея.
Можеше да ги почувства заради топлината, която караха да пълзи по кожата й.
Не, Дру се противеше и отказваше да бъде заинтригувана или привлечена от него. И със сигурност нямаше намерение да бъде развълнувана.
— Светлината тук е много добра. — Без да откъсва очи от нея, Сет гребна с вилицата си от салатата. — Можем да направим няколко външни етюда. Имаш ли дълга и широка пола? И нещо с презрамки или без ръкави, за да се виждат раменете ти. Имаш хубави, силни рамене — добави той и си взе още салата. — Много вървят с лицето ти.
— Това сигурно е голям късмет за мен, нали? — Тя го пренебрегна с леко махване на ръка и се обърна към Сибил. — Много ми хареса последната ви книга — изследванията и примерите за хармонизиране на семейната динамика, на процесите в семейството. Предполагам, че някои от тезите ви са основани на лични наблюдения.
— Трудно е да го отрека. Мога да изследвам тази банда през следващите няколко десетилетия и никога няма да успея да стигна до края.
— Ние всички сме мамините морски свинчета — рече Фиона, докато се бореше с ръце с един рак. — Предупреждавам те да внимаваш. Ако се завъртиш дори и за съвсем малко тук, Сет ще те нарисува гола, а мама ще те анализира в книгите си.
— Е, това не е сигурно — обади се Обри, като отпи от чашата си. — Ани Крауфорт се позавъртя тук за няколко месеца, но Сет не я нарисува нито гола, нито облечена. А не мисля, че и Сибил е написала нещо за нея, макар че пропуснах онази книга за социалното приобщаване на безмозъчните…
— Тя не беше безмозъчна — защити момичето Сет.
— Да бе, само те наричаше Сети. О, Сети, ти си истински „Микел ди Анджело.“
— Да започна ли да изброявам само някои от гаджетата, с които ти се влачеше преди няколко години? Например Мат Фишер?
— Бях млада и глупава.
— Да бе, а сега си голяма и поумняла. Между другото, аз говоря сериозно — той отново се обърна към Дру. — Имаш ли наистина нещо дълго, което да пада свободно, но с оскъдна горница?
— Не.
— Е, все ще се намери отнякъде.
Дру отпи остатъка от виното и наклони леко глава, показвайки интерес.
— Някой някога отказвал ли ти е да го рисуваш?
— Не.
— Тогава аз ще съм първата.
— И въпреки това ще го направи — предупреди я Кам. — Момчето е твърдоглаво, главата му е като бетон.
— Боже, какви приказки от най-разумния, най-гъвкавия и най-отстъпчивия мъж на света — удиви се Ана, като стана. — Имате ли място за десерта?
Те имаха, разбира се, макар че Дру се чудеше къде ще го сложат. Тя лично отклони предложените й кейк и пай, но загуби битката пред вида на шоколадовите бонбони, които изяде, преди да се преоблече в собствените си дрехи.
Сгъна джинсите и ризата и ги остави на леглото, огледа още веднъж приятната спалня и слезе долу.
Когато стигна кухненската врата, рязко спря, защото видя Кам и Ана пред мивката, прегърнати в доста предизвикателна поза, която не будеше никакво съмнение за естеството на разговора, който водеха. Не можеше да си представи, че хора на тяхната възраст, с пораснали деца, може да се държат така.