— Хайде да се качим горе и да заключим вратата — дочу тя гласа на Кам. Не знаеше къде да гледа, когато забеляза как ръката му обгръща ханша на Ана. — Никой няма да забележи, че липсваме.
— Същото каза и след обяда в Деня на благодарността. — В гласа на Ана имаше толкова топлина и смях, когато обви с ръце врата на Кам, че Дру направо й завидя. — И сбърка.
— Фил просто го доядя, защото никога не се сеща пръв да се усамоти със Сибил.
— По-късно, Куин. Ако се държиш добре, може и да ти позволя да… О, Дру!
Гледайки безгрижните им усмивки, Дру заключи, че единственият, който се чувства объркан и сконфузен от тримата, е тя самата.
— Извинете ме. Исках да ви благодаря за гостоприемството. Беше прекрасен следобед. Наистина се забавлявах страхотно.
— Тогава пак ела. Кам, кажи на Сет, че Дру си отива.
Дру беше сигурна, че преди да излезе, Кам ощипа жена си по задника.
— Не, няма нужда. Имате прекрасно семейство, чудесна къща. Благодаря ви, че ми позволихте да прекарам деня с вас.
— Аз се радвам, че намина насам — рече Ана и даде мълчаливо знак на Кам, като в същото време сложи ръка на рамото на Дру и я поведе към външната врата.
— О, ключът! — Дру поклати глава и потърси в чантата си. — Забравих причината, заради която дойдох. Ще го дадеш ли на Сет? Може да държи каквото иска там. Ще уточним подробностите по-нататък.
Ана чу, че врата на кухнята се тресна.
— Можеш да му го дадеш сама. Ела пак — каза тя и я целуна сърдечно по бузата.
— Тръгваш ли си вече? — Леко клатушкайки се, Сет я настигна на верандата. — Защо не останеш? Ще играем софтбол с Обри.
— Трябва да си вървя вкъщи. Ето ти ключа. — Подаде му го, докато той я гледаше недоумяващо. — За сервизното помещение, забрави ли? За багажа ти.
— О, да. — Той го взе и го мушна в джоба си. — Виж какво, още е рано, но ако искаш да забегнем, може да отидем някъде. На разходка с колата или…
— Наистина имам работа. — Тя се упъти към колата си.
— Ще трябва да се усамотим и да избягаме далеч от тази тълпа досадници на втората ни среща.
Дру спря и го погледна през рамо.
— Все още не сме имали първа среща.
— Как да нямахме! Че това какво беше! Варени раци, точно както обещах. Просто можеш да вземеш менюто и да определиш датата на среща номер две.
Като подрънкваше ключовете в ръце, тя се обърна с лице към него.
— Дойдох, за да ти дам ключа, но бях полята със студена вода и получих превъзходно пиршество с раци от голямото ти семейство. Това не означава среща.
— А това означава.
Той направи едно плавно движение, толкова плавно, че тя дори не осъзна какво става. Може би, ако беше го предвидила, щеше да успее да го предотврати. А може би не. Както и да е. Нямаше никакъв спор и съмнение относно действието — а то бе, че обхвана с ръце раменете й и устните му, топли и твърди, намериха нейните.
Сет я повдигна леко към себе си и наведе глава. И устните му я завладяха — какъв превъзходен, прелъстителен вкус! — а ръцете му погалиха тялото й и накараха кожата й да настръхне от студ и да пламне от неочаквана топлина.
Дру чувстваше как вятърът разхлажда бузите й и чуваше музиката, сякаш някой отново бе надул уредбата до дупка. Но когато усети и още нещо, доста твърдо, да се опира до бедрото й, осъзна, че трябва да се раздвижи.
В стомаха й пърхаха хиляди пеперуди, а някой сякаш дърпаше дълги, течни въжета из тялото й. Това беше предупреждение, но тя продължаваше да рови с пръсти в гъстата, изсветляла от слънцето коса, като позволяваше на ръцете му да бродят по тялото й.
Сет имаше намерение само да опита почвата, да направи предложението с целувка, да я накара да се засмее или намръщи, когато я целуне, така че да наблюдава тези изражения по лицето й. Имаше намерение само да надникне под повърхността, вероятно да покаже и на двамата какво може би лежи отдолу. Но когато тя се притисна към него и отвърна на целувката, той направо потъна в една изкусителна бездна, пълна с водовъртежи, които го влачеха към дъното, и забрави тези свои намерения.
За него жените винаги имаха особен, ослепителен блясък от цветове, бяха като многоцветна палитра. Майка, сестра, любовница, приятелка. Всяка беше различна. Но никога досега не бе срещал жена, която да го порази с такова великолепие. Искаше да пристъпи и да навлезе в тази светлина, да влезе вътре в нея, докато и двамата се загубят.
— Нека да дойда с теб, Друсила. — Обсипа с леки целувки бузата й, сетне се спусна надолу по шията, пак обратно, като същевременно обхвана брадичката й с пръсти и я повдигна. — Нека да легна до теб. Да бъда с теб. Да те докосвам.