Тя поклати глава. Не обичаше скоростните свалки, напомни си, макар и като в мъгла. Една умна жена никога не завива зад ъгъла, преди да е потърсила в картата и друг път за отстъпление, а дори и тогава продължава да върви много внимателно напред.
— Аз не съм така импулсивна, Сет. Не съм припряна, нито стремителна. — Тя сложи ръце на раменете му, за да го отстрани, но погледът й беше прям. — Не си лягам с мъж само защото чувствам, че с него ще ми бъде приятно.
— Добре. — Той притисна устни към челото й, преди да отстъпи. — Тогава остани. Ще играем на топка, може би ще се повозим на лодка.
Ако бе получила подобно предложение от някой друг мъж, би го сметнала само за още един опит да я вкара в леглото си. Сега не почувства подобно нещо. Той казваше онова, което мислеше.
— Знаеш ли, ако остана още, може и да те харесам.
— Сигурен съм в това.
— Да, но няма как. Зарязах доста недовършени неща у дома, а и останах тук много повече, отколкото възнамерявах.
— Бягала ли си някога от училище?
— Никога.
Той сложи ръка на вратата на колата, когато тя я отвори. Лицето му изразяваше искрено удивление.
— Нито веднъж?
— Опасявам се, че да.
— Страхотно. Ти си истински герой — заключи Сет. — Много е секси.
Тя се разсмя.
— Ако бях казала, че съм бягала от училище поне веднъж седмично, щеше да кажеш, че съм революционер и че това също е много секси.
— Позна. Хвана ме натясно. Какво ще кажеш да вечеряме утре заедно?
— Не. — Тя свали ръката му от вратата. — Трябва да помисля. Не искам да изпитвам какъвто и да е интерес към теб.
— Което означава, че вече се интересуваш.
Тя седна зад волана.
— Означава онова, което казах — че не искам да изпитвам нещо подобно. Ще ти съобщя, ако променя желанието си. Върни се при своите. Щастлив си, че ги имаш! — каза тъжно, затвори вратата и потегли.
Сет гледаше след нея, докато я изгуби от поглед. Кръвта му още бушуваше, гореща и сгъстена от целувката, а мисълта му бе така обзета от момичето и възможностите, които се откриваха пред него, че изобщо не забеляза, или по-точно не обърна внимание на автомобила, който излезе отстрани на пътя изпод дърветата и последва нейната кола.
5
Дру знаеше, че той се е пренесъл. Когато влизаше и излизаше от задната стая на магазина, която й служеше за склад, можеше да чуе музиката, разнасяща се от горния етаж. Не се изненада, че пуска силно уредбата, нито че вкусовете му бяха така разнообразни и варираха от рок, от който я заболяваше главата и чак стените вибрираха, през нежни, сърцераздирателни блусове до страстни оперни арии.
Нищо, свързано със Сет Куин, не можеше да я изненада.
През първата седмица той влизаше и излизаше без какъвто и да е ред, програма или пък причина. От време на време идваше забързан в магазина, да я попита дали има нужда от нещо, да я уведоми, че е започнал да прави прозорците на тавана, да й каже, че е пренесъл нещата си в сервизното помещение и е направил дубликат на ключа.
Винаги беше усмихнат, приятелски настроен и не изглеждаше напрегнат. Не направи опит да повтори горещата следобедна целувка.
Това я раздразни по ред причини. Първо, защото се бе настроила да отхвърли каквото и да е предложение или намек за близост от негова страна. Нямаше каквито и да е скрити или тайни желания към Сет, нито към който и да е друг мъж, така че нямаше намерение да показва благоразположение към когото и да е.
Това й бе принцип.
И второ. От него се очакваше да направи опит за продължение. Не можеше, не беше логично мъж да поиска от една жена да спи с нея на единия ден, а на другия да се държи като най-обикновен съсед.
Той най-вероятно искаше да я изненада. Но само я раздразни.
Както и да е, всяко зло за добро, каза си Дру, докато работеше върху няколко малки аранжименти за маса, които щеше да продаде на един от крайбрежните ресторанти в градчето. Беше се установила в Сейнт Крис, беше завъртяла бизнеса си, беше започнала живота, който бе искала, макар да го избра, без да знае, че го иска. Една връзка, независимо дали беше любовна, романтична или просто сексуална, щеше да наруши баланса.
А Дру много държеше на равновесието и му се наслаждаваше.
Единственият човек, който се нуждаеше от нея, изискваше и очакваше нещо през тези дни, беше самата тя. И всичко, което се бе случило и се случваше, си бе направо подарък от Бога.
Доволна от избраната комбинация от нарциси и фрезии, тя завърши аранжимента и го сложи в хладилника. Мъжът, когото бе наела да разнася поръчките на непълен работен ден, щеше да ги отнесе заедно с ирисите, лалетата и снежнобелите лилии, поръчани от една двойка в местния хотел „В и В“.