— Страхотен костюм — извика Сет. — Но краката, които виждам под него, са още по-страхотни.
Тя рязко вдигна глава. Големите кафяви очи се разшириха и изпълниха с изненада, удоволствие и радост, когато го зърна.
— О, Господи! — извика Ана и без да я е грижа за съдържанието, захвърли покупките и затича към него.
Той я грабна, вдигна я от земята и я завъртя няколко пъти, преди да я остави отново. Но не я пусна, а зарови лицето си в косата й.
— Здрасти.
— Сет. Сет. — Тя остана притисната към него, без да обръща повече внимание на кучето, което подскачаше и се опитваше да се провре между двамата. — Не мога да повярвам. Ти си тук.
— Само не плачи.
— О, нищо. Дай да те видя. — Ана обхвана лицето му с длани и се отдръпна от него. Толкова е хубав, помисли си. Толкова е пораснал. — Да видя всичко това — прошепна, като прокара ръка през косата му.
— О, знам, че трябва да я подстрижа.
— Така ми харесва. — Сълзите все още се стичаха по лицето й, въпреки че на устните й грееше усмивка. — Много е бохемско. И ти прилича. Изглеждаш чудесно. Абсолютно!
— Ти си най-красивата жена на света.
— О, мили мой! — Тя поклати глава. — Няма да можеш да спреш сълзите ми с комплименти. — Все пак избърса очите си. — Кога пристигна? Мислех, че си в Рим.
— Бях. Но много повече исках да съм тук.
— Ако беше се обадил, щяхме да те посрещнем.
— Исках да ви изненадам. — Той отиде до колата, за да извади пакетите и торбите. — Кам в корабостроителницата ли е?
— Сигурно. Чакай, аз ще взема това. Ти трябва да си донесеш багажа.
— Ще го сваля после. Къде са Кевин и Джейк?
Докато вървеше към къщата, Ана погледна часовника си, като мислеше за синовете си.
— Какъв ден е днес? Съвсем се обърках! Мозъкът ми се е размекнал.
— Вторник.
— Значи Кевин е на репетиция, ще играе в пиеса в училище, а Джейк има тренировка по софтбол. Кевин наскоро взе шофьорска книжка, Бог да ни е на помощ, и ще доведе брат си на връщане към къщи. — Ана отключи вратата. — Сигурно след около час ще се върнат и тогава забрави за тишината и спокойствието.
Всичко си беше съвсем същото, помисли си Сет. Нямаше значение, че стените бяха боядисани в друг цвят или че старият диван бе сменен с нов и на масата имаше нова лампа. Беше си съвсем същото, защото той го чувстваше така.
Кучето се мотаеше из краката му, след което се упъти към кухнята.
— Хайде седни. — Ана кимна към масата, под която вече се бе настанил Уитлес, щастливо гризейки парче въже. — И ми разкажи всичко. Искаш ли малко вино?
— Да, но първо ще ти помогна да разтовариш всички покупки. — Когато видя как веждите й изненадано се вдигнаха нагоре, той спря с бутилка мляко в ръка. — Какво има?
— Просто си спомних как всички, в това число и ти, изчезвахте на мига, когато трябваше да се извадят и подредят покупките.
— Ами ти винаги ни упрекваше, че слагаме нещата на неправилно място.
— Но вие винаги го правехте и аз предпочитах да ви изгоня от кухнята и да си свърша работата сама.
— Но ти се справяше с това, нали?
— Аз се справям с всичко, когато става дума за моите момчета. Нищо не може да убегне от погледа ми, хлапе. Да не се е случило нещо в Рим?
— Не. — Той продължи да вади продукти от чантите. Знаеше къде стоят захарта, оризът, олиото, солта в кухнята на Ана. — Нямам неприятности. Спокойно, не съм в беда.
„Но ти очевидно имаш неприятности, момче — помисли си Ана, като го наблюдаваше, — само че ще оставим този въпрос за по-нататък. Сам ще си кажеш. Ако ли не, ще трябва да те принудим.“
— Ще отворя една бутилка хубаво бяло италианско вино. Ще си сипем по чаша и ще ми разкажеш за всички прекрасни неща, които си направил. Имам чувството, че са минали сто години, откакто не сме си говорили.
Сет затвори хладилника и се обърна към нея.
— Съжалявам, че не си дойдох за Коледа.
— Скъпи, ние не ти се сърдим. Знаем, че имаше изложба през януари. Разбираме те. Всички толкова се гордеем с теб. Кам сигурно купи сто екземпляра от онзи брой на списание „Смитсониън“, където имаше статия за теб. Младият американски художник, който покори Европа.
Сет небрежно сви рамене. Това беше типичен жест за фамилията Куин, помисли си Ана и се усмихна. Всички братя го правеха по един и същ начин, точно като Рей Куин.
— Е, сядай — нареди тя.
— Ще седна, но първо искам да ми кажеш как са всички останали? Какво правят? Здрави ли са? Първо за теб.
— Всички са добре и аз също. — Ана приключи с отварянето на бутилката и извади две чаши. — Напоследък съм заета повече с административна работа, отколкото със съдебни дела. Социалната дейност изисква бумащина, която не е особено приятна, нито привлекателна. Като комбинираме това с двамата пубери, които си имам вкъщи, нямам много време да се отегчавам. Бизнесът с лодките върви. Децата растат.