— Вярно, беше много добра в тази работа — съгласи се Итън. — Само тя можеше да стигне до същността на нещата и да изкопчи всичко, което ти тежи на душата.
— Смяташ, че е нещо подобно на онова, което ни се случи, когато умря татко?
— Въпреки това ти не искаш да повярваш — отбеляза Итън, като извади бутилка вода от хладилника в офиса на Филип.
— Така е. Нещо притеснява момчето, но той не желае да говори за това. Поне не с мен — призна Кам и това признание го жилна леко, но нямаше как, трябваше да го приеме. — Ако някой може да изкопчи нещо от него, то това е мама. Дори и в съня му. Междувременно предлагам да го наблюдаваме. Слизам долу, докато не се е досетил, че си говорим за него зад гърба му.
Кам тръгна, но спря и се обърна.
— Казах му, ако отново я сънува, да я пита за хляба с дзукини.
Двамата му братя го изгледаха тъпо. Итън се сети пръв и се разсмя така силно, че приседна на края на бюрото.
— Господи! — Филип се облегна в стола си. — Бях напълно забравил за това.
— Ще видим дали тя ще си спомни — рече Кам и слезе долу в работилницата.
Беше стигнал до последното стъпало, когато външната врата се отвори и в светлия правоъгълник на рамката застана Дру, цялата осветена от слънцето зад нея.
— А, здравей, красавице. Търсиш моето братче-идиотче ли?
— Кое от всичките?
Усмивката му изразяваше одобрение.
— Точно попадение. Сет заработва прехраната си.
— Всъщност не съм дошла за…
Но Кам вече я бе хванал за ръката и я водеше със себе си.
С гръб към тях, с леко разкрачени крака и гол до кръста, Сет стоеше върху палубата на една лодка. По гърба и ръцете му играеха добре оформени мускули, много по-ясно очертани, отколкото би си помислил човек, че би могъл има един художник, който размахва само четката, за да си вади хляба. Той пиеше жадно вода направо от бутилката, сякаш не бе пил от седмица.
Нейната уста също пресъхна, когато го видя.
Това е глупаво, каза си Дру. Глупаво, глупаво, безкрайно глупаво да се прехласва по един мъж само защото изглежда силен, хубав и с гореща кръв. Е, този мъж освен това имаше интелект и сила на характера, и индивидуалност, и… наистина прекрасни бедра и задни части, призна с известно смущение тя.
Осъди се сама, но едва успя да преглътне слюнката си, когато Сет се обърна. Вдигна ръка да избърше потта от челото си и едва тогава я забеляза.
Сега, освен прекрасното мъжко тяло, облечено само в джинси и работни ботуши, сетивата й бяха възбудени и от смъртоносната сила на усмивката му.
Тя видя как се раздвижиха устните му, точно толкова прекрасни, колкото и бедрата. Но не чу думите, които произнесе, защото бяха заглушени от музиката.
Кам отиде и намали звука на стереоуредбата до минимум.
— Хей! — извика Обри и подаде главата си изпод палубата. — Какво правиш? Я остави музиката да свири!
— Имаме си гостенка. — Дру наблюдаваше с интерес как Сет обгърна Обри с ръка, след като скочи от палубата. — Ще се видим утре, нали? — обърна се той към нея, докато вадеше една кърпа от джоба си, за да избърше ръцете и лицето си.
— Да. — Дру забеляза, че Обри продължава да я гледа подозрително и не особено одобрително. — Не мислех да прекъсвам работата ти. Тръгнах да изпълня няколко поръчки, докато господин Г. пази магазина. Минавах оттук и си помислих да вляза и да видя какво правите вие.
— Ще ти покажа.
— Ти си зает. — „Освен това русокосата ти партньорка ме гледа сякаш ти е куче пазач — довърши наум Дру. — Всеки миг ще скочи и ще ме захапе. Очевидно не ме харесва много.“ — А и дойдох да се видя и да говоря не с теб, а с брат ти. — Тя се обърна към Кам.
Той направи изразителен жест.
— Нали ти казах, че всички красиви жени търсят само мен. Мога ли да направя нещо за вас, госпожо?
— Искам да си купя лодка.
— Така ли? — Кам я прегърна през рамото и я поведе към стълбите. — В такъв случай, скъпа лейди, си попаднала на точното място.
— Хей! — извика след тях Сет. — Аз също мога да говоря за лодки.
— Ти си младши партньор. Опитваме се да му угаждаме и не му обръщаме много внимание. Какво да го прави човек! И така, каква лодка те интересува?
— Едномачтов кораб. Осемнадесет стъпки дължина, дъговидно дъно, корпусът да е от кедър. Вероятно със загребващ нос, макар че ако дизайнерът има друга идея, може да се съглася с него. Искам нещо, което да има добър баланс, надеждна стабилност, но когато искам да се движа, значи искам да се движа. Бързоходен.
Тя се обърна да разгледа галерията от скици, но си каза, че ще се наслаждава на изкуството по-късно. Сега трябваше да уточни поръчката.